Улрих III фон Вилденберг

Улрих III фон Вилденберг
	Улрих III фон Вилденберг
господар на Вилденберг
Герб
Семейство
Баща	Конрад I фон Дюрн

Улрих III фон Вилденберг (на немски: Ulrich II/III von Wildenberg; * пр. 1236; † 20 юли 1308) е благородник от род фон Дюрн, господар на замък Вилденбург и Вилденберг в Кирхцел в Бавария.

Той е четвъртият син на Конрад I фон Дюрн († 1258) и съпругата му Мехтилд фон Лауфен (* пр. 1254; † 1276/1277), дъщеря на граф Попо IV фон Лауфен († 1212/1219), внучка на Попо III фон Лауфен и Аделхайд фон Фобург. Майка му е роднина на император Фридрих I Барбароса. Внук е на Улрих I фон Дюрн († сл. 1212) и съпругата му Лукардис († сл. 18 март 1222).

През 1251 г. баща му Конрад I фон Дюрн разделя собствеността си между синовете си: Бопо I († 1276) получава графството Дилсберг, Рупрехт II († 1306) територията ок. Форхтенберг, и Улрих III територията ок. Вилденбург.

От липса на пари Улрих III, също племенниците му Бопо II и Рупрехт III продават части от собствеността.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Улрих III фон Вилденберг се жени за Аделхайд фон Крутхайм-Боксберг († сл. 19 май 1271), дъщеря на Крафто фон Крутхайм-Боксберг († 1271) и Аделхайд фон Велденц († пр. 1268). Тя е внучка на Волфрад I фон Крутхайм († 1234) и Аделхайд фон Боксберг († сл. 1213). Те имат две дъщери:^[1]

Елизабет фон Вилденберг († 1335)
Мехтхилд фон Вилденберг († сл. 1324)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Helmut Neumaier: Dürn, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
Helmut Neumaier, Die Herren von Dürn. Möglichkeiten und Grenzen adliger Herrschaftsbildung, in: Ferdinand Kramer/Wilhelm Störmer, Hochmittelalterliche Adelsfamilien in Altbayern, Franken und Schwaben (Studien zur Bayerischen Verfassungs-und Sozialgeschichte 20), München 2006, 643 – 667.
Manfred Hofmann, Klemens Scheuermann, Clemens Speth: Burg Wildenberg. Adelsburg – Amtssitz – Ruine. Verlag Waldkirch, Mannheim 2015, ISBN 978-3-86476-058-7.
Uwe Uffelmann: Territorialpolitik und Städtegründung – Die Herren von Dürn und ihre Erben. In: Badische Heimat, 68. Jahrgang, 1988