Управление на вниманието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Управление на вниманието е съвкупност от моделите и инструментите, които помагат за управлението на вниманието на личностно или колективно ниво (икономика на вниманието), както и на краткосрочно (квази реално време) или дългосрочно (период от време, достигащ седмици или месеци).

Изследователят Хърбърт А. Саймън изтъква, че когато има огромно количество информация, вниманието се превръща в оскъден ресурс, тъй като хората не могат да възприемат и обхванат цялата информация.

Според Маура Томас, управлението на вниманието е най-важното умение за 21 век.

С цифровата революция, навлизането на Интернет и комункационните технологии, управлението на времето вече не е достатъчно изискване за висококачествена работа. Когато човек заделя време за извършването на определена дейност, това не означава, че вниманието му ще се задържи, ако има разсейване и прекъсвания. Поради тази причина, хората трябва да спрат да се притесняват за управлението на времето и трябва да се фокусират върху вниманието.

Умението да се контролират разсейванията и умението за фокусиране са изключително важни за постигане на високи резултати.

Проучване на Станфорд показва, че изпълняването на една задача (single-tasking) е по-ефективно от изпълняването на много задачи (multi-tasking).

Цели на управление на вниманието[редактиране | редактиране на кода]

Чрез умението да се управлява вниманието се цели да се решат следните проблеми:

  • проблемите на хората с увредени или ограничени когнитивни възприятия, като например ограничения капацитет на кратковременната памет
  • информационно претоварване
  • пренатоварване на социалната интеракция
  • прекъсване
  • извършване на множество задачи

Инструменти за управление на вниманието[редактиране | редактиране на кода]

Инструменти, които могат да бъдат разработени за подсилване на вниманието на различни нива, биват следните:

  • на организационно ниво – чрез подкрепяне на организационни процеси
  • на колективно ниво
  • на индивидуално ниво
  • на индивидуално ниво – чрез помагане на хората да оценят и анализират вниманието си.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Разработени са много проекти, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за подпомагане на вниманието, като например:

  • AtGentive – Грижливи агенти за съвместно учещи
  • SAKE – Semantic-enabled Agile Knowledge-based eGovernment
  • SUITOR

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Economist profile on Herbert Simon. 20 март 2009.
  • Thomas, Maura. „Attention Management Website“.
  • Gorlick, Adam (2009). „Media multitaskers pay mental price, Stanford study shows“.
  • Thomas, Maura (2015). „Time Management Training Doesn't Work“. Harvard Business Review.
  • Apostolou, D.; Karapiperis, S.; Stojanovic, N. (2008). „On Managing Users' Attention in Knowledge-Intensive Organizations“. In G.A. Tsihrintzis; et al. New Directions in Intelligent Interactive Multimedia, SCI 142. Springer. pp. 239 – 248. doi:10.1007/978-3-540-68127-4_25.
  • Cowan, Nelson (Feb 2001). „The magical number 4 in short-term memory: a reconsideration of mental storage capacity“. The Behavioral and Brain Sciences. 1. 24: 87 – 114. doi:10.1017/S0140525X01003922. PMID 11515286.
  • Davenport, T.H.; Beck, J.C. (2001). The Attention Economy: Understanding the New Currency of Business. Harvard Business School Press. ISBN 1-57851-441-X.
  • Davenport, T.; Voelpel, S. (2001). „The rise of knowledge towards attention management“. Journal of knowledge management. 5 (3): 212 – 222. doi:10.1108/13673270110400816.
  • Huberman, Bernardo A.; Wu, Fang (2008). „The Economics of Attention: Maximizing User Value in Information Rich Environments“ (PDF). Advances in Complex Systems. 11 (4): 487 – 496. doi:10.1142/S0219525908001830.
  • Kebinger, J. (2005). „Current research in workplace interruption management“ (PDF). Paper COMP171.
  • Maglio, P.P.; Barrett, R.; Campbell, C.S.; Selker, T. (2000). „SUITOR: An attentive information system“. In G.A. Tsihrintzis; et al. Proceedings of the International Conference on Intelligent User Interfaces 2000 (PDF). ACM Press. pp. 169 – 176. doi:10.1145/325737.325821.
  • Nabeth, Thierry (2008). „User Profiling for Attention Support for School and Work“. In Mireille Hildebrandt and Serge Gutwirth. Profiling the European Citizen. Springer. pp. 185 – 200. doi:10.1007/978-1-4020-6914-7_10.
  • Roda, Claudia; Nabeth, Thierry (2008). „Attention management in organizations: Four levels of support in information systems“. In A. Bounfour. 978-0-415-43771-4 Organizational Capital: Modelling, Measuring and Contextualising. Routledge (advanced research series in management). Routledge. pp. 214 – 233.
  • Rosen, Christine (2008). „The Myth of Multitasking“. The New Atlantis, Spring 2008. 20: 105 – 110.
  • Vertegaal, Roel (2003). „Attentive User Interfaces“ (PDF). Communications of the ACM. 46 (3): 30. doi:10.1145/636772.636794.
  • Vertegaal, Roel; Shell, J.S.; Chen, D.; Mamuji, A. (2006). „Designing for augmented attention: Towards a framework for attentive user interfaces“. Computers in Human Behavior. 22 (4): 771 – 789. doi:10.1016/j.chb.2005.12.012.
  • Wolpers, Martin; Najjar, Jehad; Verbert, Katrien; Duval, Erik (2007). „Tracking Actual Usage: the Attention Metadata Approach“. International Journal Educational Technology and Society. 10 (3 Special Issue on "Advanced Technologies for Life-Long Learning). ISSN 1176 – 3647.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Attention management“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.