Управление на паметта
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
| Операционна система |
 |
| Функции и компоненти |
Управлението на паметта при операционните системи (ОС) е тяхна основна функция, тъй като оперативната памет е оскъден и скъп ресурс. Прилагат се различни схеми за управление, които зависят както от процесорната архитектура, така и от мултипрограмния (многозадачния) режим.[1]
Видове схеми[редактиране | редактиране на кода]
| Разпределение на паметта | Предимства | Недостатъци |
|---|---|---|
| единично непрекъснато | проста и евтина реализация | липсва мултипрограмен режим; неефективно използване или недостиг на паметта; работа само в реалната памет |
| с фиксиран брой дялове | мултипрограмен режим; по-ефективно използване на паметта | фрагментация на паметта |
| с променлив брой дялове | решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим | „сложно“ адресиране – сегмент, страница; работа само в реалната памет |
| сегментно-странично | решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим | – |
| странично | решава почти напълно проблема с фрагментацията | работа само в реалната памет |
| превключване (swaping) | общият размер на адресните пространства на изпълняващите се програми може да надхвърли размера на реалната памет | „тежка“ схема, много големи единици са обект на зареждане в паметта |
| виртуална памет | – | - |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Системен софтуер – основни характеристики, класификация. // Посетен на 19 август 2015. Архив на оригинала от 2016-02-04 в Wayback Machine.