Управляващо устройство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Управляващо устройство или Регулатор в теорията на управлението е устройство, което следи за състоянието на управлявания обект като система и изработва за нея управляващи сигнали. Управляващите устройства следят за изменението на определени параметри на управлявания обект (непосредственно, или с помощта на датчици) и реагират на тяхното изменение чрез алгоритми за управление в съответствие със зададено качество на управление.

Основни принципи[редактиране | редактиране на кода]

Управляващите устройства в повечето случаи работят по принципа на отрицателна обратна връзка [1] с цел да компенсират външните въздействия, действащи на управлявания обект и да реализират зададен закон за управления (програма).

По-рядко се използва положителна обратна връзка.

Критерии за оценка на качеството на регулиране:

  • скорост на регулиране (времето за намаляване на грешката до дадена стойност);
  • точност, както установената грешка, така и стойността на пререгулиране;
  • запас на устойчивост и отсъствието на колебания, в това число и затихващи.

Най-разпространени заради своята универсалност са ПИД-регулаторите[2].

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Регулаторите се делят по няколко признака:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоров, А., К. Костов Б. Георгиев, С. Енев, В. Сергиева, А. Ефремов, А. Мехмед. Автоматизация на технологични процеси – ръководство за лабораторни упражнения. Издателство на Технически университет – София, 2011
  2. Основни характеристики на ПИД алгоритъма