Уравнение на Дрейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Уравнението на Дрейк е формула, която на базата на допускания, се опитва да оцени колко са технологично-развитите цивилизации в Млечният път, които биха имали възможността и желанието да осъществят контакт.[1][2] Предложено е за първи път от астрофизика Франк Дрейк през 1961 г.

, където:

N – броят цивилизации, с които контактът би бил възможен;

R – броят звезди в нашата галактика;

fp – каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);

ne – среден брой планети за всяка звезда с планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);

fl – на каква част от предходните планети ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

fi – на каква част от предходните планети животът ще еволюира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

fc – на каква част от предходните планети, цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);

fL – каква част от цялото време за съществуване на планетата, радиокомуникационна цивилизация ще оцелее (оценките са трудни – напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър ще е ~10%).

Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, който само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите, които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.

Ето едно примерно изчисление – според едни е скептично, според други – оптимистично, а според трети резултатът е изключително точен:

N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.

След всяко изчисление оптимистите добавят: „... и то само в нашата галактика...“

Скептиците: „... нека за всеки случай разделим на сто...“

Песимистите: „... а защо да не разделим на 300 000...“

Опитите да се разшири уравнението до размера на метагалактиката, почти винаги са довеждали и до въпроса: „Между другото знае ли се колко метагалактики има, само нашата ли е?“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glade, N. и др. A stochastic process approach of the drake equation parameters. // International Journal of Astrobiology 11 (2). 2012. DOI:10.1017/S1473550411000413. с. 103 – 108.
  2. Burchell, M.J.. W(h)ither the Drake equation?. // International Journal of Astrobiology 5 (3). 2006. DOI:10.1017/S1473550406003107. с. 243 – 250.