Урдини езера
Урдините езера са езерна група с ледников произход в Рила планина. Те не са развити като туристическа забележителност толкова добре, колкото Седемте рилски езера, тъй като са разположени в най-труднодостъпните части на Северозападна Рила. Урдините езера са разположени в западната част на Урдиния циркус между връх Дамга (2670 m) на северозапад и Додов връх (2661 m) на юг. Те са шест на брой и имат следните имена – Сухото, Рибното (да не се бърка с Рибното езеро от Седемте езера), Триъгълника, Ботаническото (Удавника), Голямата Паница и Малката Паница[1]. От Урдините езера изтича Урдина река, която е десен приток на река Черни Искър.
Езерата са със сравнително малка площ – от 0,8 до 2,5 хектара. Най-малко по площ е Рибното езеро (на 2348 m н.в.), което заради близостта си с връх Дамга (на около 500 м югоизточно от върха) е наричано още Дамгско езеро. Въпреки че Рибното езеро е най-малко по площ, то е с най-голям водосборен басейн от групата. Най-ниското езеро, Голямата Паница (), е и най-голямо по площ и по обем на водата в него. То е разположено на 2278 м надморска височина, има площ от около 2,5-2,53 хектара и воден обем приблизително 89 500 м3.
Бреговете на отделните Урдини езера са разнообразни. Най-високото езеро от групата Сухото () е разположено недалеч от Додов връх и е на 2375 м надморска височина. Езерото има кръгла форма и е дълбоко близо 5 м. Най-дълбоко (7,6 м) е четвъртото езеро Малката Паница (2336 м), и е разположено източно от Рибното. Изтичащата от него вода образува малък водопад преди да се влее в езерото Голямата паница и оттам в Урдина река. Второ по големина е езерото Триъгълника с площ 2,34 хектара.
През 1985 г. Урдините езера са обявени за природна забележителност от национално и международно значение. Езерата са зарибени с дъгова и балканска пъстърва, което ги прави привлекателно място за бракониери. Риболовът е забранен.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Езера в България
- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ IRI Outdoor - 15 рилски езера за 15 дни (посетен на 29 май 2006)
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 512.