Ученическо самоуправление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ученическо самоуправление (на английски: Students' Self-Government / Student Councils / Student Parlamentarism) или ученически парламентаризъм са всички действия на учениците, свързани с организиране на събития в обществено-културния живот, най-често в гимназиите, колежите и университетите. Ученическото самоуправление винаги се осъществява от определени ученически организации, наричани ученически съвети, парламенти, съюзи и т.н., както и различни НПО-та, формирани от млади хора. Основната идея е да се даде възможност на учениците и студентите сами да организират живота си в училище и в някои случаи – дори да бъдат част от неговото управление. Най-често в училищата, гимназиите, колежите и университетите се създават т. нар. „ученически съвети“, чиято цел е да съберат дейните, интелигентни и мотивирани ученици в единна общност, обединена около решаване на проблеми в училище и организирането на инициативи от всякакво естество. Ученическият парламентаризъм е възникнал в отговор на потребностите от обмен на опит, мнения и решения на проблеми от различен обществен характер.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Честърския студентски съюз.

Документално не може да се установи началото на ученическото самоуправление, защото не е ясно кога учениците са започнали да участват в организирането на самостоятелна дейност в училище. Може би има училища, в които са го правили много отдавна, но това не е било документирано – това е и причината самоуправлението да няма точно начало.

Едни от първите организации, посветени на ученическото самоуправление са „ученическият съюз“ на Преторианския университет в РЮА през 1909 г., в който е имало само седем членове и Съюзът на бившите ученици в Англия, основан още през 1864 г.

САЩ нарича своите ученически съвети или съюзи – Student activity center. Първият такъв е Houston Hall в University of Pennsylvania, който отваря врати на 2 януари 1896 г.

Канада е една от държавите, които най-дейно разпространяват ученическото самоуправление. Всеки канадски университет има ученически съюз, в който учениците дори трябва да плащат месечен внос между 5$-100$ за дейността на съвета.

Япония е една от малкото страни, където ученическото самоуправление постепенно губи присъствието си. Студентските и ученическите съвети в Япония стимулират единствено културни и спортни събития и то след 1990 година се наблюдава значителен спад в мотивацията на учениците да участват в самоуправлението.

Ученическото самоуправление в България[редактиране | редактиране на кода]

Ученическото самоуправление започва да се развива в България с близо 100-годишно закъснение. След 2000 г. то започва да става изключително масово и активно, благодарение на самата идея, която е подкрепяна от изключително много директори, организации и институции, чиято дейност касае пряко образованието. В последните години се наблюдава значителен интерес от учениците всяка година да организират масово благотворителни хранителни базари около Коледа и Нова година, концерти, семинари и дискусии с различни институции, дни на кариерно ориентиране, срещи с успешни личности, инициативи, свързани с природа или животни и др

Значителен тласък за ученическото самоуправление дава Софийският ученически съвет (2013 г.), подкрепящ ученически съвети от 90 гимназии в развитието им и комуникацията с различни институции и други организации.

Софийски ученически съвет[редактиране | редактиране на кода]

Софийският ученически съвет (СУС) е най-голямата ученическа неформална организация в България, която действа на територията на Столична община от 2013 г. Тя е изградена от ученици и само ученици могат да участват в нея. Организацията има за цел да осигури трибуна за ученическите идеи, мнения и оплаквания, насочени към образованието, да популяризира формите на ученически парламентаризъм и да спомогне за тяхното развитие, както и да стимулира желанието на учениците за самоуправление и поемане на лична и групова отговорност.

Зад гърба си Софийският ученически съвет има множество културни, благотворителни и доброволчески дейности, формиращи важни личностни качества у младите хора и създаване на чувства за обществена ангажираност и социална отговорност у тях.

За няколко години Софийският ученически съвет е приобщил над 100 гимназии от София, чиито представители участват в дейността на организацията с подкрепата на ръководствата на училищата. Сред най-големите успехи на организацията е партньорството и с Министерството на образованието и науката, Регионалния инспекторат по образованието, Националния младежки форум, Асоциацията по дебати и много други организации.

Структура

Софийски ученически съвет има уникална по рода си структура, наподобяваща неправителствена организация – има Управителен съвет, Контролна комисия (когато е необходимо) и три постоянни екипа, обхващащи интересите на учениците.

Управителен съвет

Състои се от председател, заместник-председател, секретар и ръководителите на трите екипа.

Председател:

  • Ръководи организацията, взема решения за развитието, дейността и престижа на СУС, съгласува се с останалите членове и приема предложения по установения ред за гласуване и вземане на решения.
  • Организира срещите и дейностите на СУС.
  • Носи отговорност за развитието на организацията пред всички членове и социални партньори на организацията.
  • Занимава се с усъвършенстването на процесите на работа и развитие в организацията.
  • Избира представители, които да участват в проекти на СУС, свързани с други организации, институции и пр.
  • Търси и поддържа социални контакти с необходимите и полезните за развитието и дейността на организацията лица и институции.

Контролна комисия:

  • Състои се от най-малко трима независими членове на СУС и двама члена от алумни мрежата към СУС, избрани на Общо събрание на организацията.
  • Следи за спазването на Устава на СУС.
  • Контролира работата и спомага за връзка между екипите.
  • Изпълнява дейността по приемане на нови членове на СУС: следи попълнените заявления, провежда групови и индивидуални интервюта.
  • Предлага и гласува отстраняването на членове на организацията

Секретариат:

  • Поставя рамка за воденето на документацията и следи за стриктното ѝ изпълнение.
  • Следи за отсъствията на училищата, заявили членство за конкретната учебна година.

Екипи:

„Връзки с обществеността”

  • Екип „Връзки с обществеността” осъществява и организира публичната изява на СУС.
  • Създава стратегия за популяризация и извършва маркетингови действия за разпространение името, дейностите и целите на СУС.
  • Поддържа и развива интернет страницата, и останалите информационни канали на СУС.
  • Привлича ученици към дейността и целите на СУС чрез дигитални източници и дигитална реклама.

 

„Инициативи и информационни кампании”

  • Екип „Инициативи и информационни кампании” създава и организира различни събития и провежда различни инициативи, проекти и кампании, които спомагат за развитието на организацията и са в обществен интерес и от обществено значение.
  • Провежда кампании и изготвя проекти с благотворителна цел.
  • Въвлича ученици в дейността на СУС чрез провежданите кампании и събития и по този начин разпространява дейността и целите на СУС.

„Права на учениците”

  • Подпомага изготвянето на Устава на СУС.
  • Подпомага за информираността на учениците и младите хора за техните права и как да ги защитават.
  • Организира кампании в помощ на учениците от всички възрастови групи. 

ALUMNI клуб към СУС

Основни цели:

  • Оказване на подкрепа (чрез споделяне на опит, провеждане на обучения и предоставяне на контакти и логистична помощ) на настоящите членове на СУС.
  • Поддържане на активна и сплотена мрежа от вече завършили гимназия членове на СУС.
  • Право на членство имат всички, завършили 12-ти клас някогашни активни членове на СУС.

Създаване и развитие на Ученически съвет/Студентски съвет[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на орган на ученическо/студентско самоуправление не е никак лесно, нито е лесно въпросната структура да бъде укрепена и активна, а може би най-трудната част е да се задържи дълга и прогресивна активност. Това е напълно обяснимо – учениците и студентите са ангажирани предимно с учебни дейности, което означава, че участието им в ученическа/студентска структура би коствало много от свободното им време. Това често води до промяна в приноса им в ученическото самоуправление и до спад в цялостното развитие на ученическата/студентската структура.

За да бъде създаден легитимен орган на ученическо /студенско самоуправление, трябва да бъде създаден Устав, който да съдържа информация за същността, структурата и дейностите на Ученическия/Студентския съвет, който от една страна се подписва от директора/декана, а от друга страна, във вътрешния правилник на гимназията/университета трябва да бъде записано в органите на управление, че има действаща такава структура, подчинена на своя Устав. Това е процедурата, която обвързва органа на самоуправление с учебното заведение и го прави формално съществуващо.

Най-често се използват две структури за формиране на Ученически/Студентски съвет:

  1. Начело на Съвета е неговият председател. Той има силата да свиква, ръководи и прекратява Общи събрания за целия Съвет (често в устава се делегират права на самите членове да свикват Общо събрание чрез подписка), да представлява ученическото/студетското мнение пред вътрешните органи на управление и външни структури, да внася промени в Устава (които се гласуват от Общото събрание) и да ръководи целия Съвет. Председателят има поне един заместник (който или се избира еднолично от председателя, или чрез гласуване на Общото събрание), който изпълнява функциите на председателя при негово отсъствие. Следват две възможности – или останалите участници да са просто членове, или да има членове и представители на различни групи (например председатели от всеки випуск/специалност, избирани от членовете).
  2. Втората структура е същата, но с разликата, че всички членове на Съвета са разпределени в различни постоянно действащи комисии.

Много е важно за съществуването на Ученически съвет/Студенстки съвет, одобрението и доверието от ръководството на учебното заведение. То определя границите на самоуправлението и възможността на участниците в него да участват истински в управлението на учебното заведение.

Една от основните цели на председателя на един Ученически/Студентски съвет трябва винаги да бъде той да има наследник, който да продължи активно да мотивира останалите участници в Съвета и да гарантира за неговото просъществуване.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Students' union“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.