Фактура
Фактурата (на латински factura е обработка) е търговски документ, издаван от продавач на купувач, показващ предмета на продажбата — стока или услуга, количеството и договорената цена за продуктите или услугите, които продавачът вече е предоставил на купувача. Фактурата показва, че купувачът дължи плащане (или вече е платил при авансови плащания) на продавача съгласно начина на плащане.
От гледна точка на продавача, фактурата е фактура за продажба. От гледна точка на купувача, фактурата е фактура за покупка. Документът указва продавача и купувача, но терминът фактура показва, че пари „дължим“ или „ни дължат“.
Фактурата е първичен счетоводен документ, в който стопанските операции се отразяват за първи път.
Юридическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
В България реквизитите на фактурата са регламентирани в чл. 114 от Закона за данъка върху добавената стойност[1]:
- Наименование на документа;
- Пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
- Дата на издаване;
- Име и адрес на доставчика;
- Идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
- Име и адрес на получателя по доставката;
- Идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
- Количеството и вида на стоката, вида на услугата;
- Датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
- Единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
- Ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането ѝ, както и основанието за неначисляване на данък;
- Размера на данъка;
- Сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
- Обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
В случай, че получателят и/или издателят са регистрирани по Закона за ДДС, то се посочват и техните идентификационни номера по ДДС.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
- Експортна търговска фактура (стандартна);
- Проформа фактура;
- Консулска фактура;
- Митническа фактура.
Според наличието или неналичието на физически носител може да е хартиена или електронна фактура.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Закон за данък върху добавената стойност, актуален към 1 януари 2011 г.