Фани де Сиверс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фани де Сиверс
естонски миколог
Родена
Починала

Фани де Сиверс (на естонски: Fanny de Sivers) по баща Исак е естонски лингвист, изследователка на литературата и есеистка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фани де Сиверс е родена на 20 октомври 1920 г. в Пярну, Естония. В периода 1938-1941 г. учи хуманитарни науки и изкуства в Университета в Тарту. През 1941 г. напуска Естония и се премества в Германия, където се омъжва за Ханс Георг фон Сиверс. Учи в университетите в Бреслау, Вюрцбург и Инсбрук, като завършва във Вюрцбург през 1950 с държавни изпити по френски, немски и латински език и придобива академична степен по лиценциат в Париж и Лунд. От 1949 г. живее в Париж, където работи като преводач и секретар в държавни институции. Между 1964 и 1986 г. работи като лингвист във Френския национален център за научни изследвания. От 1993 до 1994 г. е гостуващ професор в Университета в Тарту.[2]

Фани де Сиверс публикува редица статии за езикови изследвания и литература и превежда редица произведения на естонски автори на френски език и обратно. Множество нейни статии са публикувани в Естония след края на съветския режим.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • "Monoloog vastu hommikut" Pariis: s.n., 1981
  • "Mateeriasse kootud palve: esseid" Tallinn: Perioodika, 1992 (koostanud Ott Ojamaa)
  • "Surra kui oled veel noor", Vagabund 1993
  • "Kristliku kultuuri sõnu prantsuse keeles", Ilmamaa 1997, ISBN 9985878094
  • "Ühelt kaldalt teisele: mõtisklusi Surnutepüha puhul", Maarjamaa 2003, ISBN 9985940830
  • "Jõuluaja kirjad eesti sõpradele", Maarjamaa 2003, ISBN 9985940849
  • "Haigus võib avada aknaid", Patmos 2006, ISBN 9949136563
  • "Jumala loomaaed – tuttav tundmatu maailm" Tartu: Tartu Ülikooli Kirjastus, 2010

На френски език[редактиране | редактиране на кода]

  • "La Prière tissée dans la matière", F. de Sivers, 1976
  • "Structuration de l'espace dans les langues de la Baltique orientale", Lacito, SELAF, 1978
  • "La main et les doigts dans l'expression linguistique", Lacito, SELAF, 1979
  • "Questions d'identité", Lacito, SELAF, 1989
  • "Etre bilingue en Fenno-Scandie: un modèle pour l'Europe?", Peeters-SELAF, 1994
  • "Parlons Estonien, une langue de la baltique", Éditions L'Harmattan, collection Parlons..., 2000
  • "Parlons Live, une langue de la baltique", Éditions L'Harmattan, 2003
  • La main, Éditions L'Harmattan, 1993; Cahiers de la société des études euro-asiatiques, nr 4, Fanny de Sivers toimetas eessõna
  • "Ethnologie et littérature", Éditions L'Harmattan, collection Eurasie, nr 14-15, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rein, Veidemann. Postimees: Fanny de Sivers mõtleb vananemise käsiraamatule. // Postimees, 26 October 2009. Посетен на 12 March 2011.
  2. Fanny de Sivers. // Logos. Посетен на 12 March 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]