Фенолфталеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фенолфталеин
Фенолфталеин в алкална среда

Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, „малинов“ цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.

Вид H3In+ H2In In2− In(OH)3−
Структура
Модел
pH <0 0−8.2 8.2−12.0 >12.0
Изменение силно киселинен киселинен или почти неутрален основен силно основен
Цвят оранжев безцветен малиновочервен безцветен
Картинка