Фердинанд Максимилиан I фон Изенбург-Бюдинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дворецът Вехтерсбах

Фердинанд Максимилиан I фон Изенбург-Бюдинген (на немски: Ferdinand Maximilian I zu Isenburg-Büdingen; * 24 декември 1661 в Бюдинген; † 14 март 1703 във Вехтерсбах, Хесен) е граф на Изенбург-Бюдинген във Вехтерсбах.

Той е син на Йохан Ернст фон Изенбург-Бюдинген (1625 – 1673) и съпругата му графиня Мария Шарлота фон Ербах-Ербах (1631 – 1693), дъщеря на граф Георг Албрехт I фон Ербах (1597 – 1647) и първата му съпруга графиня Магдалена фон Насау-Диленбург (1595 – 1633), дъщеря на граф Йохан VI фон Насау-Катценелнбоген-Диц.[1]

През 1687 г. графството се разделя между Фердинанд Максимилиан I и братята му на специалните (странични) линии „Изенбург-Бюдинген-Бюдинген“, „Изенбург-Бюдинген-Мариенборн“, „Изенбург-Бюдинген-Меерхолц“ и „Изенбург-Бюдинген-Вехтерсбах.“ Най-големият му брат Йохан Казимир (1660 – 1693) получава Изенбург-Бюдинген в Изенбург, Фердинанд Максимилиан I получава Изенбург-Бюдинген във Вехтерсбах, Георг Албрехт (1664 – 1724), Изенбург-Бюдинген в Меерхолц, и Карл Август (1667 – 1725), Изенбург-Бюдинген в Мариенборн (при Майнц).

Фердинанд Максимилиан I се жени на 1 юли 1685 г. в Берлебург за графиня Албертина Мария фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1663 – 1711), дъщеря на граф Георг Вилхелм фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1636 – 1684). Брат му Георг Албрехт се жени 1691 г. за нейната сестра Амалия Хенриета (1664 – 1733).

През 1687 г. Фердинанд Максимилиан I прави Вехтерсбах за своя резиденция и основава новата линия Изенбург-Вехтерсбах.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд Максимилиан I и Албертина Мария фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 29 януари 1663 в Берлебург; † 29 ноември 1711 във Вехтерсбах), имат децата:[2][3][4][5][6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gustav Simon: Die Geschichte des reichsständischen Hauses Ysenburg und Büdingen, Erster Band, Die Geschichte des Ysenburg-Büdingen’schen Landes, Brönner, Frankfurt, 1865 (Google Books)
  • Dagmar Reimers: Isenburg (Ysenburg). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194
  • Fürstenhaus Isenburg
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 66.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 123.

Източници[редактиране | редактиране на кода]