Филип фон Катценелнбоген (епископ)
Облик
Филип фон Катценелнбоген | |
епископ на Оснабрюк | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1173 г.
|
Религия | Католическа църква[1] |
Управление | |
Период | 1141 – 1173 |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Хайнрих I фон Катценелнбоген |
Братя/сестри | Херман фон Щалек Хайнрих II фон Катценелнбоген |
Филип фон Катценелнбоген (на немски: Philipp von Katzenelnbogen; † ок. 15 юли 1173) от Графство Катценелнбоген е епископ на Оснабрюк (1141 – 1173).[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на граф Хайнрих I фон Катценелнбоген († ок. 1102/1108) и съпругата му Лукарда (Луитгард) фон Хаймбах-Хенгебах († 1156/1167).[3][4][5] Брат му Хайнрих II получава графска титла от император Конрад II през 1138 г. Полубрат е на Херман фон Щалек (пфалцграф на Рейн 1142 – 1155).
Филип е верен на императора. През 1144 г. той участва в разрушаването на замъка Холтер[6]. Той се смята за основател на женския манастир Квернхайм.[7] На 2 октомври 1165 г. той помазва Райналд фон Дасел за епископ.[8]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Karl E. Demandt: Regesten der Grafen von Katzenelnbogen. 1060 – 1486 (= Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Nassau 11). 4 Bände. Historische Kommission für Nassau: Wiesbaden 1953 – 1957, ISBN 978-3-922244-14-1.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 120.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ katzenp // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ Renate Schindler: Studien zum Osnabrücker Domkapitel bis zum Jahre 1350, 1996, S. 21
- ↑ Wilhelm Kohl: Die Diözese, 2003, S.232
- ↑ Philipp von Katzenelnbogen, Bischof von Osnabrück, geneall.net
- ↑ Philipp von Katzenelnbogen, Bishop of Osnabrück, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Christiane Kathe: De geystlik begevenen Juncfrowen to Quernhem: Untersuchungen zu Kloster und Stift Quernheim (von der Gründung bis 1532), 1994, S. 18
- ↑ Ingo Runde: Xanten im frühen und hohen Mittelalter, 2003, S. 466
- ↑ Asthöwer: Handbuch der Erzdiözese Köln, 1866, S. 7