Фиоритура
Фиоритура (на италиански: fioritura, буквално – цъфтене) е музикален термин, означаващ добавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия. Терминът е италиански и е равнозначен на термина колоратура, въведен в някои други страни.[1] За разлика от колоратурата обаче, той не се използва само за вокални изпълнения.[2]
Фиоритурата е един от способите на аранжировката. Може да бъде представена от мелодични украшения, бързи пасажи, рулади, каденца, форшлаг и други.[1] Употребява се най-често при вокални изпълнения. Възможно е да е нотен запис на композитора, или въведена от изпълнителя като негова интерпретация. Изкуството на фиоритурата достига пълния си разцвет в италианската опера от 18 век.[3] Всички сопрана по едно или друго време са изпълнявали фиоритури в рамките на една ария.[4] Някои произведения, изпълнени с богата орнаментика също се наричат фиоритури. Ползва се и при инструменталната музика.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Светослав Четриков. Музикален терминологичен речник. изд. „Наука и изкуство“. София. 1969. стр. 356.
- ↑ Большой Энциклопедический словарь. 2000.
- ↑ а б Веlcanto/Опера и классическая музыка на CD и DVD Фиоритура
- ↑ Virginia Opera glossary, архив на оригинала от 19 август 2006, https://web.archive.org/web/20060819233801/http://www.vaopera.org/html/allaboutopera/termstoknow.cfm, посетен на 16 март 2012