Направо към съдържанието

Фитилен запалващ механизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
16 век пружинен фитилен затвор, Фитилът се задейства с помощта на лост, намиращ се на ложата на пушката, което освобождава ръката.
Фитилен замок със серпентина изпълнен като цял детайл.
Стрелба с фитилна пушка

Фитилен запалващ механизъм[1] (фитилен запал), Пружинен фитилен запал, Запал с плоска пружина[2] е част (оръжеен затвор) на пушката (аркебуз,[3] мускет,[4][5] фузея), отговаряща за възпламеняването на заряда.

Изначално зарядът се възпламенява ръчно с поднесянето към огнепроводния канал или отвор на нажежен прът.[1] Този способ има съществени недостатъци: винаги трябва да има запален огън, да се освободи едната ръка за стрелба за фитила или пръта при стрелба, а също и това, че самият прът пречи на прицелването., от XVI век вместо нажежен прът започва да се използва фитил.[1] На немски език фитилен запал е Luntenschloss.

Изобретяване на фитилния затвор

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният образец на фитилния запал[6] е изобретен през XVI[7] (през втората половина[8] на XV[3]) век в Испанската империя, изстрелът се инициира от съприкосновението при падане на петлето,[9] с тлеещ фитил, с барута насипан в запала.[2]

Спред други източници фитилният затвор е изобретен през 1430 г., като неговата поява прави работата с оръжието значително по-лесна. Основните отличия в устройството на новото оръжие са следните: възниква предшественика на съвременния спусък – лост-серпентина, разположен на ложата на пушката, с помощта на серпентината фитилът се привежда в действие, което освобождава ръката на стрелеца. Огнепроводният канал е пренесен отстрани, така че фитилът вече не закрива целта. В късните модели фитилни пушки серпентината е снабдена със задържаща кукичка и пружина, появява се барутната полица за възпламеняване, която по-късно става покрита, има варианти на фитилни пушки, в устройството на които спусъка е заменен със спусково копче. Главният недостатък на фитилните пушки е сравнително ниската им устойчивост към влага и вятър, порива на който може да издуха запалващия заряд от полицата на запала, освен това стрелецът трябва да има постоянен достъп към открит огън, а освен това останалият след изстрела тлеещ нагар в канала на ствола може да възпламени при зареждането барута за новия изстрел. Така погледнато, зареждането на фитилната пушка от барутница с голямо количество барут в нея става доста рисковано и опасно, затова с цел предпазване на стрелците от сериозни изгаряния са въведени патрондашите с фишеци, вместяващи по-малко, отколкото преди, количество димен барут – точно толкова, колкото е необходимо за произвеждането на следващия изстрел.

Към края на XV столетие, около 1480 година, оръжейниците поставят на пушките арбалетна ложа, която при стрелба се опира на рамото. Такава ложа започват да използват едновременно испанците и немците. Скоро оръжия с ложи от новия вид се разпространяват и в другите страни.[10]

Изобретеният в началото на 16 век колесен затвор не измества фитилния поради своята сложност и цена; и едва след изобретяването на ударния затвор към края на 17 век измества фитилния. Въпреки това, в някои региони, например в Централна Азия, фитилните пушки се използват и към края на 19 век.[11]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Воспламенение заряда//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
  2. ↑ а б Замок, часть оружия//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
  3. ↑ а б Аркебуза//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.;М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
  4. ↑ Мушкет//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
  5. ↑ Мушкет//Новый энциклопедический словарь: В 48 томах (вышло 29 томов). — СПб., Петроград, 1911—1916.
  6. ↑ Древне-русское вооружение//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
  7. ↑ Воспламенение заряда//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
  8. ↑ Определението за „Фитилна пушка“ в Голямата съветска енциклопедия.
  9. ↑ Курок//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.
  10. ↑ Л. Е. Сытин. Все об огнестрельном оружии. «Полигон», 2012, 646 с. ISBN 978-5-373-02769-4. с. 18.
  11. ↑ Н. М. Пржевальский, „Монголия и страна тангутов“, 1876

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Древне-русское вооружение//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
  • Воспламенение заряда//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Курок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фитилен_запалващ_механизъм&oldid=12734696“.