Флоем
Флоем е живата тъкан на васкуларните растения, в която се осъществява транспортът на разтворимите органични съединения, направени по време на фотосинтезата (най-вече захароза),[1] към части от растението, където са нужни. Този транспортен процес се нарича транслокация.[2] При дърветата, флоемът е най-вътрешният слой на кората. Другата проводяща тъкан е ксилем.
Тъканта на флоема е съставена от проводящ флоем, паренхимни клетки и поддържащи клетки (влакна и склереиди).[3]
Терминът произлиза от гръцкото φλοιός, означаващо „кора“, и е въведен от швейцареца Карл Негели през 1858 г.[4][5]
Функция[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от ксилема, който е съставен главно от мъртви клетки, флоемът е съставен от живи клетки, които транспортират мъзга. Мъзгата е воден разтвор, богат на захари, произведени чрез фотосинтеза. Тези захари се придвижват към нефотосинтезиращите части на растението (например корените) или към структурите за съхранение (например клубен). Движението във флоема се извършва в различни посоки. То се осъществява благодарение на положителното хидростатично налягане. Процесът се нарича транслокация.
Флоемът също играе роля при изпращането на информационни сигнали във васкуларните растения. Последните доказателства сочат, че мобилни протеини и РНК са част от системата за комуникация и сигнализиране на растението.[6]
Също така флоемът често се използва за полагане на яйца и развъждането на двукрили насекоми.[7]
Консумация[редактиране | редактиране на кода]
Флоемът на борови дървета се е използвал в Скандинавия като заместител на храна във времена на масов глад, а дори и през плодородни години на североизток. Запасите от флоем от предходни години спомагат за забавянето на глада по време на големия глад през 60-те години на XIX век, който засяга Финландия и Швеция. Флоемът може да се изсуши и смели до брашно, след което да се смеси с ръж, за да се получи вид твърд тъмен хляб.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lalonde S. Wipf D., Frommer W.B. Transport mechanisms for organic forms of carbon and nitrogen between source and sink // Annu Rev Plant Biol 55. 2004. DOI:10.1146/annurev.arplant.55.031903.141758. с. 341 – 72.
- ↑ Транслокация органических веществ по флоэме – Справочник химика 21
- ↑ Наука за гората. Т. 29. БАН, 1992. с. 36.
- ↑ Nägeli, Carl. Das Wachstum des Stammes und der Wurzel bei den Gefäßpflanzen und die Anordnung der Gefäßstränge im Stengel // Beiträge zur Wissenschaftlichen Botanik (Contributions to Scientific Botany) 1. 1858. S. 9. (на немски)
- ↑ Phloem // Ontogeny, Cell Differentiation, and Structure of Vascular Plants. 1989. ISBN 978-3-642-73637-7. DOI:10.1007/978-3-642-73635-3_10. с. 287 – 368.
- ↑ Turgeon, Robert. Phloem Transport: Cellular Pathways and Molecular Trafficking // Annual Review of Plant Biology 60. 2009. DOI:10.1146/annurev.arplant.043008.092045. с. 207 – 21.
- ↑ Aspi, Jouni. Larval niche differences between the sibling species, Drosophila montana and D. littoralis(Diptera) in Northern Finland // Entomologica Fennica 7. 1996-01-01. DOI:10.33338/ef.83885. с. 29 – 38.