Франкенщайн (филм, 1931)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Франкенщайн.

Франкенщайн
Frankenstein
Poster - Frankenstein 02.jpg
Режисьори Джеймс Уейл
Премиера 21 ноември 1931
Времетраене 71 минути
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Франкенщайн е американски филм на ужасите от 1931 г. на Universal Pictures, режисиран от Джеймс Уейл и адаптиран в пиесата на Пеги Уеблинг, по романа на Мери Шели Франкенщайн. Разказва се за американски учен и неговия асистент, които изравят трупове, в опит да създадат човек, като използват електричество. Без да искат, дават на съществото мозък с нереални измерения, мозък на убиец. Във филма ролята на чудовището е изиграна от Борис Карлоф.

Другите звезди на филма са Колин Клайв, Мей Кларк, Джон Боулс, Дуайт Фрай и Едуард ван Слоун. Пиесата на Уеблинг е адаптирана от Джон Л. по сценарий на Франсис Едуард и Гарет Форст. Поради положителните реакции на критиците и на зрителите, филмът е последван от множество продължения и се превръща в един от най-емблематичните филми на ужасите. В тази връзка през 1991 г., Библиотеката на Конгреса (Library of Congress) го включва в списъка на защитени филми на Националния филмов регистър на САЩ и го определя като „културно-историческо наследство“.[1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1931 Frankenstein трейлър

В едно европейско селце млад учен на име Хенри Франкенщайн и неговият асистент Фриц (Гърбавият) сглобяват парче по парче тяло, като се опитват да създадат човешко същество чрез електричество. Междувременно, годеницата на Хенри – Елизабет, е притеснена за поведението му и не разбира защо е затворен в лабораторията си и отказва да вижда когото и да е. Тя отива заедно със свой приятел, Виктор Мориц, да го посети. Двамата пристигат в лабораторията на Доктор Уолдман (в която работи Хенри), точно когато той прави последните тестове върху експеримента си. Елизабет и Мориц наблюдават как Хенри и Фриц поставят тялото върху операционната маса, насочено към процепа на тавана на лабораторията. Тогава страшен гръм удря машините на Хенри и внезапно ръката на чудовището Франкенщайн започва да се движи. Виктор започва да крещи: „Той е жив!“. Поради некомпетентността на Фриц обаче, мозъкът на чудовището е мозък на убиец, а не мозък на нормално човешко същество. Въпреки грозноватия си и отблъскващ вид, първоначално съществото прилича на благоразумно и невинно. Хенри го приветства в лабораторията и го моли да седне, което то прави. В този момент обаче Фриц влиза с фенерче, което насочва към чудовището и го стряска. Опитва се да ги нападне и е затворено в тъмницата, където Фриц продължава да го измъчва, докато Уолдман и Хенри стигат до заключението, че то няма да се впише в обществото и ще всее паника и страх. Докато те решават съдбата му, се чува писък от тъмницата. Оказва се, че чудовището е удушило Фриц. Опитва се да нападне и тях, но те успяват да избягат и да го затворят вътре. Осъзнавайки, че съществото трябва да бъде унищожено, Хенри приготвя инжекция със силен наркотик, който да го упои. Приканвайки го, те успяват да го инжектират в гърба и Франкенщайн пада на земята в безсъзнание.

Докато Хенри се приготвя за сватбата си, Доктор Уолдман изследва уж мъртвото чудовище, но Франкенщайн се събужда и го удушава. Чудовището бяга от кулата. Първата му среща е с дъщерята на един земеделец – Мария, която иска да си играе с него. Моли го заедно да хвърлят цветя в езерото и да ги гледат как плават. Франкенщайн се радва на играта, но когато цветята свършват, той внезапно хвърля и Мария в езерото, мислейки че и тя ще плува както тях. Мария потъва и разстроен от неочакваната случка, Франкенщайн бяга.

Когато подготовката за сватбата приключва, Хенри е щастлив с Елизабет и чака завръщането на Уолдман, за да може да се ожени за нея. Пристига Виктор, с ужасяващата новина, че докторът е намерен мъртъв в лабораторията си. Хенри веднага подозира чудовището. В този момент се чува силен писък, и той разбира, че Франкенщайн е в дома му. Намират Елизабет в безсъзнание на леглото си, но Франкенщайн отново успява да избяга.

Пристига бащата на Мария, носейки тялото и на ръце, и обяснява как е била убита от чудовище. В това време, тълпа от разгневени селяни се решават да открият чудовището и да раздадат справедливост. За да могат да търсят навсякъде, те се разделят на три групи. Една в планината, водена от Франкенщайн, една в гората, водена от Лудвиг и една при езерото, водена от кмета. По време на търсенето, Франкенщайн се отделя от групата и успява да открие чудовището, което го атакува. Франкенщайн го води в стара мелница. Чувайки викове, жителите хукват към мелницата. Там те октирват Франкенщайн, който носи Хенри към върха. Хвърля го на земята, но ученият се удря в перките на мелницата и чупи врата си, но остава жив. Една част от тълпата помага на Хенри и го отвежда у дома, докато останалите убиват чудовището, подпалвайки мелницата.

Филмът завършва в замъка Франкенщайн, където Барон Франкенщайн (бащата на Хенри) празнува и вдига тост за възстановения си син и бъдещото си внуче.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 12 февруари 1931 г., 48 часа преди премиерата на „Дракула“ с участието на Бела Лугоши са продадени над 50 000 билета, с което филмът бележи рекордните за Universal Pictures $700,000 печалба. В резултат, продуцентът на компанията прави незабавни планове за създаването на повече филми на ужасите.[2]

История на цензурата[редактиране | редактиране на кода]

Сцената, в която чудовището хвърля малката Мария в езерото и тя се дави, е доста оспорвана. При първоначалната поява на филма, през 1931 година, втората част на сцената е отрязана от държавната цензура в Масачузетс, Пенсилвания и Ню Йорк. Противопоставяне и обвинение в богохулство има и към репликите на Франкенщайн, когато научава, че чудовището е живо, тъй като в оригинал репликите са били:"Той е жив.! В името на Господ! Сега вече знам какво е усещането да бъдеш Бог". Канзас проявява претенция за орязването на 32 сцени, което обаче би довело до премахването на половината филм. Хвърлянето на Мария в езерото, се появява отново на екран през 1980 г., в Британската национална филмография. Съвременните версии също я включват.[3]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Филмът се появява на екран на 4 декември 1931 г., в театър Мейфеър, Ню Йорк, и бележи печалби от $53,000 на седмица. По-голяма част от критиката дава положителни коментари. „Филм Дейли“ нарича филма „страшна и вълнуваща драма“, като дава оценка и за картината: " създадена интелигентно и щедро, с внимание към фотографията, което е превъзходно". [4] Списание " Разнообразие" докладва: „Изглежда като Дракула, плюс нови, по-ефективни сцени на ужаса“ и описва ролята на Карлоф като: "невероятна и хипнотична ". Списанието също хвали фотографията, наричайки я " прекрасна", а осветлението „последен писък на изобретателността, което носи търсения ефект на призрачна атмосфера“.[5]

Франкенщайн продължава да получава признание от критиката и е считан за един от най-добрите филми на 1931 г., а по-късно и на всички времена. [6] Включен е за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ, през 2004 г. Списание Ню Йорк Таймс го включва в своята класация 100-те Най-добри филми на всички времена. Франкенщайн е признат и от Американския Филмов Институт. Репликите: „Той е жив“. получават 49-то място за най-добър цитат на американското кино. Филмът е няколко пъти в бюлетините на АФИ за Топ 10 научно-фантастични филми, както и в Топ 100 герои и злодеи.

Приходи[редактиране | редактиране на кода]

Филмът става голям хит. През юни 1932 г., се докладва за печалба от 1.4 милиона долара, за наем на филма. До 1953 всички филми за Франкенщайн отчитат рекордната печалба от $13 000 000. [7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Продължения[редактиране | редактиране на кода]

Франкенщайне последван от редица продължения като се започне с Булката на Франкенщайн (1935), в който Елза Ланчестър играе булката на чудовището.

Следващото продължение е от 1939 г., Синът на Франкенщайн, отново Каролоф в ролята на Франкенщайн. Духът на Франкенщайн се появява през 1942 г., с участието на Лон Чейни, и Бела Лугоши.

Петото продължение Франкенщайн отговаря на Човека вълк излиза през 1943 г., под режисурата на Рой Нийл, с участието на Бела Лугоши като Чудовището. През 1944 г., излиза и Къщата на Франкенщайн, който включва и Дракула и Гърбушкото, което започва традицията за комбинирането на трите най-страшни чудовища на Universal.

Други адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • Карлоф се завръща в ролята на Франкенщайн за последен път през 1962 г. в епизод на телевизионното шоу Route 66.
  • Популярно през 60-те шоу The Munsters, изобразява бащата на семейство Хърман като чудовището Франкенщайн, който се жени за дъщерята на Дракула. Гримът на Хърман е правен по грима на Борис Карлоф.
  • Мел Брукс прави комедия „Младият Франкенщайн“, която пародира елементи от първите три филма за Франкенщайн. Същият превръща филма и в мюзикъл със същото име.
  • Друга пародия на филма е Frankenweenie, който описва Виктор Франкенщайн като модерно амерканско момче заедно с неговия починал домашен любимец – куче, чудовище, по сценарий на Тим Бъртън, от 1984. Бъртън го превръща и в анимация през 2012 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brief Descriptions and Expanded Essays of National Film Registry Titles. // The Library of Congress. Посетен на 19 април 2016.
  2. Vieira, Mark A.. Hollywood Horror: From Gothic to Cosmic. New York, Harry N. Abrams, Inc., 2003. ISBN 0-8109-4535-5. с. 35.
  3. Robert Horton Frankenstein, New York & Chichester: Wallflower Press & Columbia University Press, 2014, p.24
  4. Frankenstein. // Film Daily. New York, Wid's Films and Film Folk, Inc., 6 декември 1931. с. 10.
  5. Greason, Alfred Rushford. Frankenstein. // Variety. New York, Variety, Inc., 8 декември 1931. с. 14.
  6. The Greatest Films of 1931. // AMC Filmsite.org. Посетен на 2 юли 2010.
  7. Stephen Jacobs, Boris Karloff: More Than a Monster, Tomohawk Press 2011 p 107
  • Doherty, Thomas Patrick. Pre-Code Hollywood: Sex, Immorality, and Insurrection in American Cinema 1930 – 1934. New York: Columbia University Press 1999. ISBN 0-231-11094-4
  • Vieira, Mark A., Sin in Soft Focus. New York: Harry N. Abrams, Inc. 2003. ISBN 0-8109-8228-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frankenstein (1931 film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.