Франсоа Перие (психоаналитик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа Перие
François Perrier
френски психиатър и психоаналитик
Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Психология
Учил при Жак Лакан

Франсоа Перие (на френски: François Perrier) е френски лекар, психиатър и психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юли 1922 г. в Париж. Учи медицина и психиатрия в Париж. Става психоаналитик след обучителна анализа с Морис Бове, след това с Саха Нахт и последна трета с Жак Лакан. Като лаканианец той става един от така наречените „трима мускетари“ на водещи ученици на Лакан: Серж Льоклер, Владимир Гранов и той.[1]

Перие е определян от Елизабет Рудинеско като „скитащия трубадур на лаканианството, наивен и страстен, причудлив като своя учител (чийто гений му липсваше), но удивителен теоретик на женската сексуалност, хистерия и любов“.[2]

Психоаналитична политика[редактиране | редактиране на кода]

След като членува в Парижкото психоаналитично общество Перие участва в основаването на Френското психоаналитично общество (ФПО) през 1953.

Заедно с Гранов и Льоклер в началото на 60-те той се опитва да издейства признание на обществото от страна на Международната психоаналитична асоциация (МПА).[3] След неуспеха на усилията им през 1964 г., в къщата на Перие, в присъствието на Жак Лакан и Натали Залцман, неговата бивша съпруга се основава École Freudienne de Paris.

През 1966 г. Перие е първия, който напуска борда на новата институция заради разногласия по въпроса с обучението. През 1969 г. настъпва т. нар. трета схизма във френската психоаналитична история, когато той заедно с Пиера Олание, Жан-Пол Валабрега и още няколко други психоаналитици основават т. нар. четвърта група.[4] За първи президент е избран Перие, който напуска поста през 1981 г.

Перие достига до заслючението, че Жак Лакан е „гений на създаването на проблеми“;[5] и че неговите последователи са „пътешественици в царството на 'Транслакания“.[6] Умира на 2 август 1990 г. в родния си град.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. с Granoff, Vladimir. (1960). Le désir et le féminin. Paris: Aubier.
  2. L'Amour, Ed.: Hachette Pluriel, 1998
  3. La Chaussée d'Antin: Oeuvre psychanalytique I, Ed.: Albin Michel, 2008
  4. La Chaussée d'Antin: Oeuvre psychanalytique II, Ed.: Albin Michel, 2008
  5. Les corps malades du signifiant: séminaires 1971 – 1972. Paris: InterÉditions (1984)
  6. Double lecture: le transubjectal: séminaires 1973 – 1974. Paris: InterÉditions (1985)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Élisabeth Roudinesco, Jacques Lacan (Oxford 1997) p. 196
  2. Élisabeth Roudinesco, Jacques Lacan & Co (1990) p. 285
  3. Jacques Sédat, "Perrier, François (1922 – 1990)
  4. Roudinesco, (1997) p. 317 and p. 339
  5. Roudinesco, (1990) p. 286
  6. D. Nobus/M. Quinn, Knowing Nothing, Staying Stupid (2005) p. 64