Фридрих Лудвиг (Хоенцолерн-Хехинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Лудвиг
Friedrich Ludwig von Hohenzollern-Hechingen
5. княз на Хоенцолерн-Хехинген
Роден
Починал
Погребан Хехинген, Германия

Религия католицизъм
Hohenzollern-Hechingen-1.PNG
Семейство
Род Хоенцолерн-Хехинген
Баща Фридрих Вилхелм

Фридрих Лудвиг фон Хоенцолерн-Хехинген (на немски: Friedrich Ludwig von Hohenzollern-Hechingen; * 1 септември 1688, Страсбург; † 4 юни 1750, дворец Линдих при Хехинген) от швабската линия на Хоенцолерните, е от 1730 г. 5. княз на Хоенцолерн-Хехинген, имперски фелдмаршал (31 март 1741).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът Линдих

Той е най-големият син на 4. княз Фридрих Вилхелм фон Хоенцолерн-Хехинген (1663 – 1735) и първата му съпруга графиня Мария Леополдина Лудовика фон Зинтцендорф (1666 – 1709), дъщеря на граф Георг Лудвиг фон Зинтцендорф-Нойбург (1616 – 1681) и втората му съпруга принцеса Доротея Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1645 – 1725).[1] Баща му се жени втори път на 7 септември 1710 г. в Хехинген за Максимилиана Магдалена фрайин фон Лютцау (1690 – 1755), която е издигната равноправна на „Графиня фон Хомбург“ от император Карл VI.

Фридрих Лудвиг получава военно образование. Той е отдаден войник и ловец. Той става императорски генерал-фелдмаршал и главен командир на австрийските войски на Горен Рейн. При принц Евгений Савойски Фридрих Лудвиг се бие през Венецианиско-австрийската война срещу турците (1714 до 1718) против въстанали унгарци.

Фридрих Лудвиг поема през 1730 г. управлението на малкото княжество Хоенцолерн-Хехинген. Въпреки че е слаб финансово, той строи от 1739 до 1741 г. ловния дворец Линдих на 3 km западно от Хехинген. Дворецът става и лятна резиденция. Освен това той построява и ловния дворец Фридрихщал, югоизточно от Бол. Конфликтите с населението му се засилват.

Фридрих Лудвиг умира на 61 години неженен и бездетен на 4 юни 1750 г. в дворец Линдих и е погребан в Хехинген. Негов наследник е братовчед му Йозеф Фридрих Вилхелм.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, F. Fleischer, 1843, S. 228 ff.
  • Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 8, 1859, S. 465 (Digitalisat)
  • Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, J. f. Gleditsch, 1832, S. 418 (Digitalisat)
  • L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 96

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 9, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]