Фридрих VII фон Флекенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на род фон Флекенщайн
Замъкът Флекенщайн
Останки от замък Флекенщайн
Дворецът в Гермерсхайм (1645)

Фридрих VII (IX) фон Флекенщайн 'Стари" (на немски: Friedrich VII (IX) von Fleckenstein; * пр. 1519; † между 3 април 1549 и 19 юни 1555) е благородник от фамилията Флекенщайн от Елзас и фрайхер на Флекенщайн, фогт на Гермерсхайм в Рейнланд-Пфалц.

Той е син на Николаус фон Флекенщайн († 1519), господар на Нидерброн, Рьодерн, Лембах-Матщал, и съпругата му Маргарета Грайфенклау фон Фолрадс († 1514), дъщеря на Фридрих Грайфенклау фон Фолрадс, господар на Епелборн († 1480) и Катарина фон Елтер († 1488/1497). Внук е на Якоб I фон Флекенщайн († 1471/1472) и Маргарета фон Ратзамхаузен († сл. 1478).

Фридрих е издигнат на фрайхер на Флекенщайн.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих VII (IX) фон Флекенщайн се жени 1522 г. за Марта фон Трота (* ок. 1500; † пр. 1537), дъщеря на Кристоф фон Трота, господар на Бервартщайн († 1545) и Маргарета Щурм Опенвайлер (* ок. 1473), или първо за Марта фон Драт. Те имат четири деца:[1][2]

  • Йохан фон Флекенщайн (* пр. 1551; † 29 септември 1578), фрайхер на Флекенщайн, женен за Анна Кемерер фон Вормс-Далберг († 28 януари 1593), дъщеря на Фридрих Кемерер фон Вормс-Далберг († 1574) и Анна фон Флекенщайн († 1564), дъщерята на Лудвиг фон Флекенщайн († 1541) и Урсула фон Ингелхайм († 1538)
  • Дитрих, приор на Зелц
  • Маргарета, омъжена за Якоб фон Ратзамхаузен
  • Амалия фон Флекенщайн (* ок. 1526; † 1594), омъжена 1549 г. за Марсилиус фон Ингелхайм († 21 септември 1583), син на Йохан фон Ингелхайм († 1543) и Елизабет фон Райфенберг († сл.1523)

Фридрих VII (IX) фон Флекенщайн се жени втори път 1537 г. за Катарина фон Кронберг († 26 март 1563), вдовица на Каспар фон Кронберг († 8 септември 1520) и Филип Кемерер фон Вормс-Далберг († 13 януари 1533), дъщеря на Филип фон Кронберг († 1510) и Катарина фон Бар († 1525). Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joseph Probst: Geschichte der Stadt und Festung Germersheim. Verlag der Buchhandlung Johann Richter, Pirmasens 1974, ISBN 3-920784-16-2 (1997, ISBN 3-9805311-0-4).
  • Peter Müller, Jean-Michel Rudrauf: Fleckenstein. In: Jürgen Keddigkeit, Alexander Thon, Rolf Übel: Pfälzisches Burgenlexikon. Beiträge zur pfälzischen Geschichte. Band 12.2, F−H. Kaiserslautern 2002, ISBN 3-927754-48-X, S. 86 – 100.
  • Peter Müller: Die Herren von Fleckenstein im späten Mittelalter. Untersuchungen zur Geschichte eines Adelsgeschlechts im pfälzisch-elsässischen Grenzgebiet (= Geschichtliche Landeskunde. Band 34). Verlag Steiner, Stuttgart 1990 (phil. Diss. Mainz 1989).
  • Fritz Eyer: Burg Fleckenstein. Le syndicat d'initiative de Lembach et environs et les amis du Fleckenstein, Wissembourg 1985.
  • Klaus-Peter Decker: Herrschaften in der Wetterau. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5, S. 274 – 325, bes. S. 308 – 315.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 16.

Източници[редактиране | редактиране на кода]