Направо към съдържанието

Еспаньола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хаити (остров))
Еспаньола
La Española
Изглед от крайбрежието на Хаити.
МестоположениеГолеми Антили
Страна Доминиканска република
Хаити
АкваторияКарибско море
Площ76 192 km²
Население21 396 000 души (2014 г.)
281 души/km²
Най-висока точкаДуарте – 3176 m н.в.
19° с. ш. -71° и. д.
Местоположение в Карибския басейн.
Еспаньола в Общомедия

Еспаньола (на испански: La Española) е вторият по големина, след Куба, остров в Големите Антилски острови. Площта му възлиза на 76 192 km². На него са разположени държавите Хаити (на запад) и Доминиканската република (на изток).[1]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина, брегове

[редактиране | редактиране на кода]

Остров Еспаньола е разположен между островите Куба и Ямайка на запад, от които го отделят съответно протоците Наветрен (ширина 80 km) и Ямайка (190 km). На изток протока Мона (110 km) го отделя от остров Пуерто Рико. Дължината му от запад на изток е 635 km, а ширината 241 km. Бреговете му са предимно от риасов тип, високи, стръмни, силно разчленени от многобройни заливи и полуострови. Най-големите заливи са: Гонаив (на западното крайбрежие), Байя Ескосеса, Самана (по северното), Окоа, Нейба (по южното). В близост са разположени и няколко острова – Тортуга, Гонаив, Ваш, Беата и др.[2]

Геоложки строеж, релеф, води

[редактиране | редактиране на кода]

Остров Еспаньола е изграден предимно от вулканични и седиментни скали с мезокайнозойска възраст. Често явление са силните земетресения. Релефът му е много разнообразен. През целия остров от запад-северозапад на изток-югоизток се простират четири системи от нагънато-блокови хребети, редуващи се с тектонски падини: Кордилера Септептрионал – на север, Кордилера Сентрал с връх Дуарте (3176 m, най-високата точка на острова) – в центъра, хребетите Мато, Сиера де Нейба, От, Сел и Сиера де Баоруко – на юг. Всички те са разделени от низината Сибао, през която протичат реките Яке дел Норте и Юна, Централното плато и падината Кюл дьо Сак с безотточните езера Енрикильо (под морското равнище) и Соматр. В югоизточната част се простира обширна крайбрежна равнина. На запад тече река Артибонит.[2]

Климатът е тропичен, пасатен. В низините и равнините средните месечни температури са от 23 до 29°С. Годишната сума на валежите по наветрените склонове достига до 2000 mm, а във вътрешните затворени долини – от 300 до 1300 mm. През есента през острова често преминават урагани.[2]

Растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Районите на североизток и юг са заети от вечнозелени тропични гори с ценни дървесни видове (палмови, лаврови, подокарпови). Склоновете на Кордилера Сентрал са покрити с иглолистно-твърдолистни гори, а вътрешните райони – с листопадни гори и храсти. Големи участъци са обезлесени през вековете и са заети от плантации и градини, в които се отглеждат тропически култури. Бозайниците са представени предимно от прилепи и гризачи. Има много видове гущери, крокодили и птици.

Историческа справка, население

[редактиране | редактиране на кода]

Остров Еспаньола е открит на 6 декември 1492 г. от великия испански мореплавател Христофор Колумб по време на първата му експедиция. По време на испанското колонизиране, местоположението на острова в северната част на Карибско море предоставя отлично положение за контрол на испанското разширение в Куба, Мексико, Панама и Южна Америка. По това време островът често е наричан Санто Доминго по името на града, днес столица на Доминиканската република.[1]

Еспаньола е островът с най-многобройно население в Северна и Южна Америка и десети по брой на населението в света. През 2014 г. на острова живеят 21 396 000 души.