Хайнрих III фон Геролдсек

Хайнрих III фон Геролдсек
	Хайнрих III фон Геролдсек
господар на Хоенгеролдсек и Тюбинген
Роден	XIV век
Герб
Семейство
Баща	Валтер V фон Геролдсек
Деца	Валтер VIII фон Геролдсек

Хайнрих III фон Геролдсек (на немски: Heinrich III von Geroldseck; * пр. 1334; † 1376/1378) е господар на господството Хоенгеролдсек и Тюбинген.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Валтер V фон Геролдсек († 1362), господар на Хоенгеролдсек и Тюбинген, и първата му съпруга графиня Анна фон Фюрстенберг († 1345), дъщеря на граф Егон фон Фюрстенберг († 1324), ландграф в Баар, и Верена фон Хахберг († сл. 1322).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с Катарина фон Хорбург († сл. 1336), дъщеря на Буркард II фон Хорбург († 1332) и Луция фон Раполтщайн († 1334). Те имат три деца:^[1]

Хензелин († сл. 1364)
Агнес (* пр. 1365; † сл. 1404), омъжена за маркграф Хесо фон Баден-Хахберг († 1410)
Анна († сл. 1374)

Втори брак: сл. 1336 г. с Анна фон Оксенщайн († сл. 29 януари 1407), дъщеря на Ото V фон Оксенщайн († 1327) и Херцеланде фон Пфирт († 1317). Те имат децата:^[2]

Валтер VIII († ок. 1432), женен пр. 1 октомври 1394 г. за Елизабет фон Лихтенберг († сл. 1427), дъщеря на Конрад II фон Лихтенберг († 1390) и Йохана фон Бламонт († сл. 1422)
Агнес, омъжена за Егелолф фон Фалкенщайн († сл. 1391)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Christoph Bühler: Die Herrschaft Geroldseck: Studien zu ihrer Entstehung, ihrer Zusammensetzung und zur Familiengeschichte der Geroldsecker im Mittelalter. (= Veröffentlichung der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg: Reihe B, Forschungen; Bd. 96). Kohlhammer, Stuttgart 1981, ISBN 3-17-005147-4.
Arthur Kleinschmidt: Geroldseck. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 43 f.
Heinrich Freiherr von Lersner: Geroldseck, Herren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 317 (Digitalisat).
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 125.