Хайри Хамдан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайри Хамдан
Хайри Хамдан на литературното четене „Отвъд кориците на Тетрадката“
Хайри Хамдан на литературното четене „Отвъд кориците на Тетрадката“
Роден 2 януари 1962 г. (58 г.)
Професия преводач
Националност палестинец
Жанр стихотворение, роман, пиеса
Тема любов, война, емиграция
Дебютни творби „Очите на бурята“ (1993)

Хайри Хамдан е палестински поет, писател и преводач. Живее в България от средата на 80-те години на XX век и твори на български и на арабски език. Преводач на българска литература на арабски език, съставител на няколко антологии на български поети и писатели, издадени в арабския свят.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 януари 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. През 80-те години пристига в България като студент в Техническия университет. Тогава написва и първите си стихове на български език, които са публикувани на страниците на вестник „Технически авангард“.[1] По-късно Хамдан става и част от редколегията на изданието.[2]

През 1993 г. издава първата си стихосбирка „Очите на бурята“. Паралелно публикува в „Литературен фронт“, в-к „Пулс“, алманаха „Море“. Втората поетична книга на Хамдан „Мариямин“ излиза през 2000 г. Следват романите „Живи в царството на рака“ (2005) и „Европеец по никое време“ (2006), както и стихосбирката „Хронична любов“ (2005). През годините творби на Хайри Хамдан намират място във водещите периодични издания в България като „ЛитерНет“, „Кръстопът“, „Литературен свят“, Нова социална поезия, Нова асоциална поезия. Автор е и на пиесите „Чува ли ме някой“, “Нека живея, нека умра". Последната е издадена през 2011 г. в Египет.[3] Носител е на международни награди в Египет и Палестина.[4]

През 2014 г. издава романа „Дневникът на позора“, а през 2016 г. – стихосбирката „Един живот не е достатъчен“.[5] На арабски език издава сборника с разкази „Съблазънта на средната възраст“ и романа „Неспокойни души“.

Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова“[6][7] и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Очите на бурята“ (1993)
  • „Мариямин“ (2000)
  • „Хронична любов“ (2005)
  • „Един живот не е достатъчен“ (2016)
  • „Последен портал“ (2018)
  • „Водните лилии на паметта“ (2019)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Живи в царството на рака“ (2005)
  • „Европеец по никое време“ (2006)
  • „Дневникът на позора“ (2014)
  • „Съблазънта на средната възраст“ (2014)
  • „Неспокойни души“ (2015)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нека живея, нека умра“ (2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]