Хай-фай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

High fidelity — или "Hi-Fi" за пръв път се използва през 1950-те за обозначаване на висококачествените електрически грамофони.

До 1973 г. производителите на аудиотехника са поставяли надписа на продуктите си от висок клас, без да са взимали под внимание общоприет стандарт за качество на възпроизвеждания звук. През гореспоменатата година Deutsches Institut für Normung (Немски институт за стандартизация) въвежда стандарта за качество DIN 45 500 чрез който се регламентира, кои звуковъзпроизвеждащи устройства могат да бъдат означавани като Hi-Fi. Изискванията за ниво на нелинейните изкривявания, шумове, честотна лента, равномерност на АЧХ, максимална акустична мощност и разделяне на каналите обхващат всички блокове от аудиосистемата (грамофони, касетни декове, усилватели, озвучителни тела). На теория само стерео оборудване, което отговаря на стандарта може да има надпис "Hi-Fi". Този стандарт има незадължителен характер, така че производителите свободно маркират своите продукти като "Hi-Fi".

Стандартът DIN 45500 вече не се ползва. Терминът Hi-Fi, обаче, все още е популярен в средите на аудиофилите. Изискванията им не се отнасят до такава степен към измеримото качество на системата, колкото до мекия, чист и пространствен звук.