Хартмут III фон Кронберг
| Хартмут III фон Кронберг | |
| германски благородник, рицар | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
Хартмуд III фон Кронберг (на немски: Hartmud III von Cronberg; † сл. 1255/сл. 1287) е благородник от Ешборн до Франкфурт на Майн и рицар от Кронберг с резиденция в замък Кронберг в Таунус над днешния град Кронберг в Хесен. Той основава клон Кронберг.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Ото фон Кронберг († 1250/1252), господар на Ешборн, и съпругата му Агнес фон Крансберг, дъщеря на Ебервин фон Крансберг, бургграф на Фридберг.[1] Според друг източник той е син на рицар Хартмуд II фон Ешборн († 1250, 1253) и съпругата му фон Кранхесберг. Внук е на рицар Хартмуд I фон Ешборн († сл. 1223) и правнук на Валтер фон Ешборн († пр. 1190). Брат е на неженените Франк фон Ешборн († 1253), рицар на немския орден, Ебервин фон Ешборн († 1283), 1248 г. домхер в Майнц, Валтер фон Ешборн († сл. 1278) и Конрад фон Ешборн († сл. 1276).
Баща му Ото се мести през 1230 г. в новопостроения замък Бург Кронберг в Кронберг им Таунус и веднага се нарича фон Кронберг. От ок. 1250 г. клонът на рода се мести там. През 1252 – 1399 г. фамилията се дели на три крила: Кронен, Флюгел и Орен.
През 1617 г. със смъртта на Йохан Еберхард фон Кронберг, вицедоминус на Рейнгау и наследствен трухсес на Майнц, изчезва крилото Флюгел фон Кронберг. През 1618 г. Кронбергите са издигнати на фрайхерен, 1630 г. на графове. През 1632 г. Кронбергите получават Ротенберг в Оденвалд. Рицарският род фон Кронберг изчезва през 1704 г. с Йохан Николаус фон Кронберг († 17 юли 1704) от крилото „Кронен“.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Хартмуд III фон Кронберг има пет деца:[2]
- Юта фон Кронберг (* пр. 1254; † пр. 1301), омъжена за рицар Герлах фон Рорбах († сл. 1302)
- Хартмут IV фон Кронберг († сл. 1300), женен за Маргарета фон Валдек
- Ебервин фон Кронберг/Ешборн († 22 април 1308), епископ на Вормс (1299 – 1303)
- дъщеря фон Ешборн, омъжена за фон Щеренберг
- Хайнрих фон Ешборн († сл. 1269)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hellmuth Gensicke, Die von Kronberg. In: Nassauische Annalen 98 (1987).
- Wolfgang Ronner: Die von Kronberg und ihre Frauen: Begegnungen mit einem Rittergeschlecht. Degener, Neustadt an der Aisch 1992, ISBN 3-7686-6035-4.
- Wolfgang Ronner: Stammtafel der Ritter, Herren und Grafen von Kronberg. Selbstverlag, Kronberg 1981, ISBN 3-9800322-1-3.
- Wolfgang Ronner, Die Herren Von Kronberg und ihr Reichslehen 1189 – 1704. Regesten und ergänzende Texte. Kramer, Frankfurt am Main 1999, ISBN 3-7829-0507-5.
- Gerhard Köbler, Historisches Lexikon der deutschen Länder. München 1992, S. 319.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Родословно дърво на Кронбергите Архив на оригинала от 2005-03-06 в Wayback Machine., members.kabsi.at
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sir Hartmut von Cronberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Hartmud III. v.Cronberg, Ritter, ww-person.com