Хелперих фон Пльотцкау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хелперих фон Пльотцкау
граф на Пльотцкау и Валбек и маркграф на Северната марка
Лични данни
Роден
Починал
1118 г. (43 г.)
Погребан в манастир Хеклинген
Семейство
Баща Дитрих фон Пльотцкау
Майка Матилда фон Валбек
Брак Адела фон Байхлинген
Потомци Бернхард II фон Пльотцкау, Конрад фон Пльотцкау, Ирменгард/Ерменгард фон Пльотцкау, Мехтилд фон Пльотцкау

Хелперих фон Пльотцкау или Хелферих (на немски: Helperich von Plötzkau, Helferich; на латински: Helpericus comes de Ploceke; * ок. 1075; † 1118) е граф на Пльотцкау и Валбек и маркграф на Северната марка (1112).

Той е син на Дитрих фон Пльотцкау и съпругата му Матилда фон Валбек, наследничка на Валбек, дъщеря на граф Конрад фон Валбек (1018 – 1073), бургграф на Магдебург, и Аделхайд от Бавария. Внук е на Бернхард I фон Какелинген († 28 октомври 1069), граф на Харцгау, и съпругата му Ирмингард от Бавария.[1]

Брат е на Конрад († 1133), на Ирмгард († 1153/1161/1163), наследничка на Валбек, омъжена 1095/1100 г. за граф Лотар Удо III фон Щаде маркграф на Нордмарк († 1106), и ок. 1108/1114 г. за Герхард I фон Хайнсберг († 1128/1129), и на Аделхайд († 1124), омъжена за Ото I фон Регенсбург, граф и бургграф на Регенсбург († 1143).

След смъртта на баща му Хелперих става граф на Пльотцкау, наследява от майка си графството Валбек.

През 1112 г. император Хайнрих V сваля маркграфа на Северната марка Рудолф I фон Щаде и поставя на неговото место Хелперих фон Пльотцкау. През юни императорът вероятно поставя отново Рудолф за маркграф.

Хелперих умира през 1118 г. и е погребан в манастир Хеклинген.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хелперих фон Пльотцкау се жени сл. 12 август 1106 г. за графиня Адела фон Байхлинген († 1117/1123), вдовица на граф Дитрих III фон Катленбург († 12 август 1106), дъщеря на граф Куно фон Нортхайм и маркграфиня Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде, дъщеря на маркграф Ото I от Майсен. Те имат децата:[2][3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lieselott Enders, Altmark, Nordmark und die Elbe. Werden einer historischen Region. Aedificatio terrae: Beiträge zur Umwelt – und Siedlungsarchäologie Mitteleuropas. Festschrift für Eike Gringmuth-Dallmer zum 65. Geburtstag, hrsg. von Gerson H. Jeute, 2007
  • Johannes Schultze, Nordmark und Altmark, 1957 (Forschungen zur brandenburgischen und preußischen Geschichte, 1964)
  • Hucke, Richard G., Die Grafen von Stade. 900 – 1144. Genealogie, politische Stellung, Comitat und Allodialbesitz der sächsischen Udonen. Stade 1956
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 104.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]