Направо към съдържанието

Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау (1666–1726)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау
Henriette Amalie von Anhalt-Dessau
княгиня на Насау-Диц

Родена
Починала
18 април 1726 г. (59 г.)
ПогребанаДиц, Федерална република Германия
Управление
Други титлипринцеса от Анхалт-Десау
Семейство
БащаЙохан Георг II фон Анхалт-Десау
МайкаХенриета Катарина фон Насау-Орания
Братя/сестриЛеополд I (Анхалт-Десау)
Мария Елеонора фон Анхалт-Десау
Елизабет Албертина фон Анхалт-Десау
Йохана Шарлота фон Анхалт-Десау
СъпругХайнрих Казимир II (26 ноември 1683)
ДецаЙохан Вилхелм Фризо
Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау в Общомедия

Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау (на немски: Henriette Amalie von Anhalt-Dessau; * 26 август 1666, Клеве; † 18 април 1726, Диц) от род Аскани е принцеса от Анхалт-Десау и чрез женитба княгиня на Насау-Диц и от 1696 до 1707 г. регентка на за нейния син като щатхалтерка на Фризия, Гронинген и Дренте в Нидерландия.

Дворец Ораниенщайн в Диц на Лан

Тя е дъщеря на княз Йохан Георг II фон Анхалт-Десау и Хенриета Катарина фон Насау-Орания (1637 – 1708), дъщеря на княз Фредерик Хендрик Орански (1584 – 1647) и Амалия фон Золмс-Браунфелс (1602 – 1675).[1]

Хенриета Амалия се омъжва на 26 ноември 1683 г. в Десау за нейния братовчед княз Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц (1657 – 1696), щатхалтер на Фризия, Гронинген и Дренте в Нидерландия.[2]

След смъртта на нейния съпруг тя става като регентка за нейния най-голям малолетен син Йохан Вилхелм Фризо, щатхалтерка на Фризия, Гронинген и Дренте.

Хенриета Амалия наследява от майка си значими нидерландски картини.[3] Тя умира на 18 април 1726 г. на 59 години в дворец Ораниенщайн в Диц.[4]

Принцеса Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау

Хенриета Амалия и Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц имат девет деца:[5]

  • Marijke Bruggeman: Nassau en de macht van Oranje. De strijd van de Friese Nassau's voor de erkenning van hun rechten, 1702 – 1747. Uitgeverij Verloren, Hilversum 2007, ISBN 978-90-6550-945-1, S. 22 f.
  • Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 91.
  1. Ascania 6, genealogy.euweb.cz
  2. Nassau 11, genealogy.euweb.cz
  3. Horst Lademacher: Dynastie in der Republik. Das Haus Oranien-Nassau als Vermittler niederländischer Kultur in deutschen Territorien im 17. und 18. Jahrhundert (= Onder den oranje boom. Textbd.). Hirmer, München 1999, ISBN 3-7774-8070-3, S. 319.
  4. Katharina Bechler: Schloss Oranienbaum. Architektur und Kunstpolitik der Oranierinnen in der zweiten Hälfte des 17. Jahrhunderts (= Studien zur Landesgeschichte. Bd. 4). Mitteldeutscher Verlag, Halle (Saale) 2002, ISBN 3-89812-097-X, S. 148 (Zugleich: Berlin, Technische Universität, Dissertation, 2000: Studien zu Schloss Oranienbaum (1681/83 – 1698) in Anhalt – eine oranische „Filiation“ in einem reformierten deutschen Fürstentum.).
  5. Henriette Amalie Marie Prinzessin von Anhalt-Dessau, thepeerage.com