Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау (1666–1726)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау
княгиня на Насау-Диц
Henriëtte Amalia van Anhalt - Dessau.jpg
Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау, княгиня на Насау-Диц
Лични данни
Други титли принцеса от Анхалт-Десау
Родена
Починала
Семейство
Династия Аскани
Баща Йохан Георг II фон Анхалт-Десау
Майка Хенриета Катарина фон Насау-Орания
Брак Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц
Потомци Вилхелм Георг Фризо, Хенриета Албертина, Йохан Вилхелм Фризо, Мария Амалия, София Хедвиг, Изабела Шарлота, Йохана Агнес, Луиза Леополдина, Хенриета Казимира
Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау в Общомедия
Принцеса Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау
Дворец Ораниенщайн в Диц на Лан

Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау (на немски: Henriette Amalie von Anhalt-Dessau * 26 август 1666 в Клеве; † 18 април 1726 в Диц) от род Аскани е принцеса от Анхалт-Десау и чрез женитба княгиня на Насау-Диц и от 1696 до 1707 г. регентка на за нейния син като щатхалтерка на Фризия, Гронинген и Дренте в Нидерландия.

Тя е дъщеря на княз Йохан Георг II фон Анхалт-Десау и Хенриета Катарина фон Насау-Орания (1637 – 1708), дъщеря на княз Фредерик Хендрик Орански (1584 – 1647) и Амалия фон Солмс-Браунфелс (1602 – 1675). [1]

Хенриета Амалия се омъжва на 26 ноември 1683 г. в Десау за нейния братовчед княз Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц (1657 – 1696), щатхалтер на Фризия, Гронинген и Дренте в Нидерландия.[2]

След смъртта на нейния съпруг тя става като регентка за нейния най-голям малолетен син Йохан Вилхелм Фризо, щатхалтерка на на Фризия, Гронинген и Дренте. Хенриета Амалия наследява от майка си значими нидерландски картини.[3] Тя умира на 18 април 1726 г. на 59 години в дворец Ораниенщайн в Диц.[4]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау и Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц имат девет деца:[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Marijke Bruggeman: Nassau en de macht van Oranje. De strijd van de Friese Nassau's voor de erkenning van hun rechten, 1702 – 1747. Uitgeverij Verloren, Hilversum 2007, ISBN 978-90-6550-945-1, S. 22 f.
  • Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 91.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ascania 6, genealogy.euweb.cz
  2. Nassau 11, genealogy.euweb.cz
  3. Horst Lademacher: Dynastie in der Republik. Das Haus Oranien-Nassau als Vermittler niederländischer Kultur in deutschen Territorien im 17. und 18. Jahrhundert (= Onder den oranje boom. Textbd.). Hirmer, München 1999, ISBN 3-7774-8070-3, S. 319.
  4. Katharina Bechler: Schloss Oranienbaum. Architektur und Kunstpolitik der Oranierinnen in der zweiten Hälfte des 17. Jahrhunderts (= Studien zur Landesgeschichte. Bd. 4). Mitteldeutscher Verlag, Halle (Saale) 2002, ISBN 3-89812-097-X, S. 148 (Zugleich: Berlin, Technische Universität, Dissertation, 2000: Studien zu Schloss Oranienbaum (1681/83 – 1698) in Anhalt – eine oranische „Filiation“ in einem reformierten deutschen Fürstentum.).
  5. Henriette Amalie Marie Prinzessin von Anhalt-Dessau, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]