Херберт Айзенрайх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херберт Айзенрайх
Herbert Eisenreich
Роден 7 февруари 1925 г.
Починал 6 юни 1986 г. (61 г.)
Професия поет, писател, белетрист
Националност Флаг на Австрия Австрия

Херберт Айзенрайх (на немски: Herbert Eisenreich) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Херберт Айзенрайх е роден в Линц. Айзенрайх желае да стане артист, но е призован в армията и като войник във Втората световна война е тежко ранен и попада в плен. След завръщането си следва германистика във Виена и започва да пише. Няколко години е сътрудник на културната редакция на Радио Хамбург. Тогава публикува значимото си есе „Творческото недоверие или Доколко австрийската литература е австрийска литература?“, което има за тема националната идентичност на родната книжовност.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата „Покана да живеем ясно“ (1951) и диалозите „Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика“ (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман „Също и в техния грях“ (1953) по мотиви на Достоевски. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази „Зъл хубав свят“ (1957), повестта „Прадядото“ (1964) и прозаичните сборници „Тъй да се каже, любовни истории“ (1965), „Приятелите на жена ми“ (1968), „Една красива победа и 21 други недоразумения“ (1973) и „Синият магарешки бодил на романтиците“ (1976). Излизат и избраните му стихотворения „Изгубени находки“ (1976), както и два сборник с размишления „Мъдрости за грошове“ (1985) и „Мемоари на ума“ (1986) с общото подзаглавие „Из бележките на един софист“.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Херберт Айзенрайх е отличено с „Австрийската държавна награда за литература“ (1958), „Голямата художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“ (1965), австрийската награда Антон Вилдганс (1969) и литературната награда Франц Кафка на град Клостернойбург (1985).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Einladung, deutlich zu leben, 1952
  • Auch in ihrer Sünde, Roman, 1953
  • Ein Ästhet, 1953
  • Wovon wir leben und woran wir sterben, 1955
  • Böse schöne Welt, Erzählungen, 1957
  • Reaktionen. Essays zur Literatur, 1964
  • Sozusagen Liebesgeschichten, 1965
  • Sebastian. Die Ketzer, Zwei Dialoge, 1966
  • Die Freunde meiner Frau, 1966
  • Ich im Auto, 1966
  • Das kleine Stifterbuch, 1967
  • Große Welt auf kleinen Schienen, 1968
  • Ein schöner Sieg und 21 andere Mißverständnisse, 1973
  • Das Leben als Freizeit, 1976
  • Verlorene Funde. Gedichte 1946-1952, 1976
  • Die blaue Distel der Romantik, 1976
  • Groschenweisheiten, 1985
  • Memoiren des Kopfes, 1986

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]