Хиршберги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Хиршбергите (15 век).
Останки от замък Хиршбург.
Дворецът Хиршберг

Хиршбергите (на немски: Hirschberger) са средновековен благороднически род, който съществува до началото на 17 век. Тяхното главно място е замък Хиршбург в горите над Лойтерсхаузен, днес част от общината Хиршберг на Бергщрасе в северозападен Баден-Вюртемберг, Германия.

Името произлиза от старата немска дума за елен (Hirschhiruz, hirez или hirz). През Средновековието има и друг род с името Хиршберги в Байлнгриз в долината на Алтмюл, Бавария. Двете фамилии нямат връзка по между си.

Граф Гебхард III фон Долнщайн и Гьоглинг се нарича през 1205 г. „фон Хиршберг“ на името на селището Хиршберг, където построява двореца Хиршберг.[1]

За пръв път родът е споменат през 1142 г. в документ в Лоршския кодекс (Codex Laureshamensis). Ръководител на фамилията тогава е Конрад I фон Хирцберг, който умира вероятно през 1165 г. През 1142 г. му се дава „Liuthereshusen“, днешният Лойтерсхаузен, до манастир Лорш. Той построява в горите над Лойтерсхаузен замъка Хиршбург. Неговият син Конрад II фон Хирцберг го последва на замъка Хиршбург. Вторият му син Хайнрих I основава новата линия на Щраленбергите или „Щраленберг“. Внукът му Конрад I Щраленберг построява през 1235 г. замъка Щраленбург, и малко след това новия град Шрисхайм.

Родът на Хиршбергите измира през началото на 14 век с Хайнрих III, който е споменат за последен път през 1300 г. Остатъкът от рода (Dienstmannen) на Хиршбергите измира на 21 август 1611 г. с Йохан Лудвиг.

Гербове[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Josef Fresin, Heimatbuch Leutershausen. 1977
  • Festschrift zur 1100 Jahrfeier von Leutershausen. 1977
  • Thomas Steinmetz, Die Abstammung der Herren von Hirschhorn sowie die Entstehung ihrer Burg und Herrschaft. In: Geschichtsblätter Kreis Bergstrasse, 30 (1997). S. 40 – 55.
  • Achim Wendt, Das „Schanzenköpfle". Oder: Woher kommt die Strahlenburg. In: Schriesheimer Jahrbuch 1997. S. 35 – 56.
  • Rainer Kunze, Die Hirschberg-Waldecker und ihre Burgen. In: Mannheimer Geschichtsblätter Neue Folge Bd. 5/1998. Sigmaringen 1998, ISBN 3-7995-0959-3, S. 9 – 32.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas Steinmetz, Die Abstammung der Herren von Hirschhorn sowie die Entstehung ihrer Burg und Herrschaft. In: Geschichtsblätter Kreis Bergstrasse, 30 (1997). S. 40 – 55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]