Хосе Мария Мерино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хосе Мария Мерино
Хосе Мария Мерино, 2015 г.
Хосе Мария Мерино, 2015 г.
Псевдоним Сабино Ордас
Роден 5 март 1941 г. (78 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Испания Испания
Активен период 19782 -
Жанр любовен роман, исторически роман, детска литература, поезия
Съпруга Мария дел Кармен Норверт
Деца Мария, Ана
Хосе Мария Мерино в Общомедия

Хосе Мария Мерино (на испански: José María Merino) е испански поет и писател, автор на произведения в жанровете съвременен роман, исторически роман, любовен роман и детска литература, член на Испанската кралска академия.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хосе Мария Мерино Санчес е роден на 5 март 1941 г. в Ла Коруня, Галисия, Испания, където бяга семейството му поради републиканските убеждиния на баща му, който е аднокат. Сред войната се завръщат в Леон, където Хосе Мерино отраства. Завършва право в Мадрид. След дипломирането си в проекти на ЮНЕСКО в Латинска Америка. Сътрудничи като журналист и литературен критик в различни медии, като списание „Leer“, списание „Revista de Libros“ и вестник „El País“. В периода 1987 – 1989 г. ръководи Центъра за испанската литература на Министерството на културата. От 1996 г. се посвещава изцяло на литературната си кариера.

През 1972 г. е издаден поетичният му сборник „Sitio de Tarifa“. Става известен с дебютния си роман „Novela de Andrés Choz“ (Романът на Андрес Чос), който е удостоен с Наградата за романи и разкази.

Романът му „La orilla oscura“ (Тъмният бряг) от 1985 г. печели Наградата на критиката.

Заедно с писателите Хуан Педро Апарисио и Луис Матео Диаз издават през 2002 г. съвместния роман „Las cenizas del fénix, de Sabino Ordás“.

Романът „Реката на рая“ от 2012 г. е считан за връх в творчеството му и печели едни от най-големите награди в Испания – Националната награда за литература (2013) и Наградата на критиката в Кастилия и Леон.

На 27 март 2008 г. е избран за член на Испанската кралска академия. През 2014 г. е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ от Университета на Леон, а през 2018 г. от мадридския университет „Сейн Луис“. Ръководи многобройни семинари за творческо писане за млади писатели.

Хосе Мария Мерино живее със семейството си в Мадрид.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Novela de Andrés Choz (1976)
  • El caldero de oro (1981)
  • La orilla oscura (1985)
  • El centro del aire (1991)
  • Las visiones de Lucrecia (1996)
  • Los invisibles (2000)
  • El heredero (2003)
  • La sima (2009)
  • El río del Edén (2012) – Национална награда за литература
    Реката на рая, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Румен Руменов
  • Musa Décima (2016)

Серии[редактиране | редактиране на кода]

Отделните романи са издадени и като серии

  • 1992: „Метиски хроники“ (Las crónicas mestizas)
  1. El oro de los sueños
  2. La tierra del tiempo perdido
  3. Las lágrimas del sol
  • 2000: „Митове“ (Novelas del mit)
  1. El caldero de oro
  2. La orilla oscura
  3. El centro del aire
  • 2015 „История“ (Novelas de la historia)
  1. Las visiones de Lucrecia
  2. El heredero
  3. La sima

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • El oro de los sueños (1986)
  • La tierra del tiempo perdido (1987)
  • Las lágrimas del sol (1989)
  • Los trenes del verano – No soy un libro (1993) – Национална награда за литература за деца и юноши
  • El cuaderno de hojas blancas (1996)
  • Regreso al cuaderno de hojas blancas (1997)
  • Adiós al cuaderno de hojas blancas (1998)
  • Las mascotas del mundo transparente (2014)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Sitio de Tarifa (1972)
  • Cumpleaños lejos de casa (1973)
  • Mírame Medusa y otros poemas (1984)
  • Cumpleaños lejos de casa. Obra poética completa (1987)
  • Cumpleaños lejos de casa. Poesía reunida (2006)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Intramuros (1998) – мемоари
  • Tres semanas de mal dormir (2006) – мемоари

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1985 El filandón – по разказа „El desertor“, участва и актьор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]