Христо Георгиев (политик, 1923)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Георгиев
български политик
Роден
Починал
неизв.
?
Народен представител в:
VII НС   

Христо Илиев Георгиев (с псевдоним Емил) е политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 февруари 1923 г. в ямболското село Мидирис. Член на РМС е от 1940 г., а на БКП от 1946 г. По време на Втората световна война лежи в затвора за комунистическа дейност и по-късно е партизанин.

След 9 септември 1944 г. е секретар на ОК на РМС в Ямбол. От 1958 до 1967 г. е председател на ТКЗС в родното си село. С указ № 210 от 27 март 1967 г. е удостоен със званието герой на социалистическия труд. След като ТКЗС-та се окрупняват, става председател на АПК.

До 1976 г. е секретар на Окръжния комитет в Ямбол, а от 1976 до 1977 г. е първи секретар на Окръжния комитет. Освободен е от поста си с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 23 май 1977 г. за саморазправа с кадри на ямболската организация, нарушаване на работата на организацията в областта на селското стопанство и нарушение на партийните методи и стила на работа.[1] От 2 април 1976 до 4 април 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Бил е инструктор и завеждащ отдел в ЦК на БКП.

Носител е на орден „Георги Димитров“ (1973)[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 223 от 23 май 1977 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 36
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 524