Христо Черковналиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Черковналиев
Роден
1834 г.
Починал
1889 г. (55 г.)
Народен представител в:
УС   I ВНС   

поп Христо Вълчев Черковналиев (Шиков) – най-ярката личност на с. Калипетрово, Силистренско през втората половина на XIX в.[1] (Името се среща и като Христо Вълков).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1834 г. в с. Калипетрово, Силистренско в семейството на Вълчо Пеев Черковналиев. Ученик на Рашко Блъсков. Когато учителят е прогонен от турците, неговото място заема ученикът. От 1858 до 1864 г. е учител в родното си село. През 1864 година в ръкоположен за свещеник. Оглавява революционния комитет, заедно с Гено Чолаков подкрепят, посрещат и изпращат за Влашко народни борци. Един от щедрите спомоществователи и сам издател на книжнина. През 1869 г. заедно с Илия и Димитър Блъскови издава в Русе книгата „Азаил и неблагодарний селянин“, издава я втори път през следващата година, като към нея е прибавена песента „Грозданка“.[3] Избран е за митрополитски наместник в Силистра през 1873 г. В периода 1873 – 1878 г. е член на смесения епархийски съвет.

След Освобождението се включва усърдно в уредбата на новата държава. Депутат е по избор в Учредителното и Първото Велико народно събрание от Силистренски окръг, неговият подпис стои под Търновската конституция от 1879 г. Сред спомоществователите на книгата на Георги Икономов „Кратко землеописание“, 1854 и „Изгубената Станка“ на Илия Блъсков.

Умира през 1889 г. в родното си село.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Регионална библиотека “Партений Павлович” - Силистра. БУДИТЕЛИТЕ НА СИЛИСТРА
  2. Учредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници. София, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", 2009. ISBN 978-954-22-0620-0. с. 1-4.
  3. Проект ДН 05/2 се разработва от Катедра „Библиотекознание и библиография“ към Факултета по библиотекознание и културно наследство на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Азаил и неблагодарний селянин : прикаска II: с прибавление на една песен Грозданка
  4. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 85