Направо към съдържанието

Хуго фон Лайзниг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хуго фон Лайзниг
бургграф на замък Лайзниг
Семейство
СъпругаДоротея Шенк фон Ландсберг
ДецаГеорг III фон Лайзниг

Хуго фон Лайзниг (на немски: Hugo, Burggraf von Leisnig; * 21 юни 1465; † 21 март 1538) е последният бургграф (1474) на замък Лайзниг в Саксония, господар на Пениг и Непомисл (1520), хауптман в Даме (1500).

Той е син на бургграф и граф Георг II фон Лайзниг (1436 – 1474/1476) и съпругата му Йохана фон Колдиц († 1513, като монахиня в Хемниц), наследничка на Билин в Бохемия, дъщеря на Ханс (Ханус) фон Колдиц-Билин-Граупен (1393 – 1461/1462) и Агнес фон Ландщайн († сл. 1473). Внук е на бургграф Ото II фон Лайзниг († ок. 1454), господар на Пениг-Роксбург, и графиня Маргарета фон Шварцбург-Ваксенбург († 1485/1490). Брат е на Евстах фон Лайзниг († сл. 1524) и Александер фон Лайзниг-Дупау († 13 януари 1528), женен за бургграфиня Доротея фон Майсен († сл. 1529).

През 1365 г. родът трябва да продаде господствата Лайзниг и Мутцшен на Ветините и те ги дават на Маркграфство Майсен. Бургграфовете фон Лайзниг през 1364 г. се оттеглят в собственостите си в Пениг и Роксбург.

Хуго живее в Пениг и е принуден многократно да постъпва на служба на велики принцове като офицер. Въпреки че Хуго не се е ангажирал изрично с лутеранската реформация, той е толерантен към новата доктрина.

Със смъртта му родът на бургграфовете на Лайзниг измира през 1538 г. Земите му са превзети от къщата на Ветин.


Първи брак: годеж на 27 юли 1494 и брак на 19 септември 1494 г. с Доротея Шенк фон Ландсберг († 2 септември 1532), дъщеря на Ото Шенк фон Ландсберг († 1495/1499) и Амабилия фон Биберщайн-Зорау (1452 – 1507). Те имат четири деца:[1][2]

  • Бригита фон Лайзниг (* 13 октомври 1495), омъжена за Албин Шлик цу Басано и Вайскирхен
  • Георг III фон Лайзниг (* 6 ноември 1496; † 13 март 1531), женен за Агнес фон Мансфелд-Фордерорт (* 18 декември 1504; † 1570); няма деца
  • Анна фон Лайзниг (* 28 март 1499), омъжена за Вилхелм фон Лобковиц
  • Амалия фон Лайзниг (* 22 юли 1508; † 23 февруари 1560, погребана в „Св. Андреас“, Айзлебен), наследничка на Пениг, омъжена I. 1526 г. за Ернст II фон Шьонбург-Валденбург (* 1486; † 12 септември 1534), фрайхер на Шьонбург-Валденбург-Лихтенщайн, II. на 26 февруари 1536 г. за граф Филип II фон Мансфелд-Фордерорт-Борнщет (* 28 октомври 1502; † 9 юли 1546)

Втори брак: ок. 1535 г. с Амалия Швиховски фон Ризенберг. Бракът е бездетен.

  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der Deutschen Länder. Verlag C.H. Beck München, 2007, S. 369f.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XIX, Tafel 112.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 152.
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 4:146, 19:112
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 87
  1. Hugo, Burggraf von Leisnig, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  2. Hugo, Burggraf v. Leisnig, ww-person.com