Цвятко Барчовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цвятко Барчовски
Персонална информация
Роден 28 март 1934 г. (84 г.)
Настоящ отбор
Номер 11
Кариера
Професионални отбори
1951 – ?
?–1968
Ударник / Славия
ЦДНА / ЦСКА
Национален отбор
1953 – 1968 България

Цвятко Барчовски е бивш баскетболист, треньор и един от най-добрите и известни български баскетболисти.

В своята кариера минава през отборите на ЦДНА и Славия. В състава на олимпийския отбор на България стига до 5-то място на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. През 1957 г. на световните студенски игри в Париж е в отбора ни, спечелил златните медали, а в София на европейско първенство с негово участие националния отбор на България по баскетбол взима сребърните медали. През 1961 г. в Белград отново на европейско първенство взема и бронзов медал като капитан на отбора, а в решителния двубой с Франция е оставен от треньора Темков да изпълнява и неговата функция. Дълги го­дини е капитан на националния тим.[1] През 1953 г. става шампион на България в състава на „Ударник“ (по-късно „Славия“). Тези успехи му отреждат място и в идеалния отбор на България за периода 1950 – 1959 г. в анкетата по повод 80-годишнината на баскетбола в България.[2]

Като треньор извежда „ЦСКА Септемврийско знаме“ до титлата през 1977 г.[3] В известен период от време ръководи и националния отбор по баскетбол. Цвятко Барчовски приключва треньорската си дейност през 90-те години на миналия век във Видин като треньор на БК „Химик“, когато са едни от най-славните времена за видинския баскетбол. За година и половина той успява да изгради силен отбор, налага дисциплина и стил на игра. Видинските „химици“ побеждават елитните клубове на България – ЦСКА, „Левски“, „Славия“, „Черно море“, „Спартак“ Плевен, Сливен, Ямбол, Ботевград, Черноморец, „Етър“ Велико Търново. През втория си сезон във Видин Цвятко Бърчовски приема поста „Председател на Комитета за физическото възпитание, младежта и спорта“ /КФВМС/ и се налага да прекрати треньорската си кариера.[4] Остава на този пост в продължение на три мандата – от 1992 до 2000 г.[5]

Името му е замесено в тежкия инцидент от диско­тека „Индиго“. На 21 декември 2001 година загиват 7 деца, а впоследствие Цвятко Барчовски е осъден условно на 3 години лишаване от свобода за това, че през 1998 г. в качеството си на председател на Комитета по младежта и спорта към Министерски съвет е дал под наем терена, на който се е намирала дискотека „Индиго“.[6][7]

Женен е за най-добрата българска баскетболистка Ваня Войнова (1934 – 1993). Синът им Росен Барчовски (1960) също е бивш национален баскетболист и треньор. Дъщеря им Ивета също е била национална състезателка, а след това е в „Нефтохимик“. Внучките му продължават фамилната традиция. По-голямата дъщеря на Росен – Ивета, става шампионка по минибаскетбол, а малката Лора също тренира с оранжевата топка.[2]

На 1 юни 2012 г. Цвятко Барчовски е бил покосен от инсулт, докато е бил на вила­та си в Долна Диканя. Синът му го закарва първо в болницата в Перник, където му оказват първа помощ. След това го преместват в София и състоянието му се подобрява.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]