Церово (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Церово (Област Пазарджик))
Направо към: навигация, търсене
Церово
Общи данни
Население 897 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 911 (НСИ)
Землище 38,494 km²
Надм. височина 250 – 350 m
Пощ. код 4465
Тел. код 03589
МПС код РА
ЕКАТТЕ 78478
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Лесичово
Серьожа Лазаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Церово
Николай Вулянов
(ГЕРБ)
Церово в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Церово е село в Южна България. То се намира в община Лесичово, Пазарджишка област.


География[редактиране | редактиране на кода]

През XVII и XVIII век селището е разположено на 4 – 5 километра в югоизточна посока от днешното Церово – т.е. в сегашното землище на село Славовица. В познатите исторически източници не се споменава точната година на преселване.

Днешното село Церово се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора. На север граничи с река Тополница, на запад с „Любнишкото дере“ и връх Бенковски. На юг граничи със землището на Славовица и автомагистрала „Тракия“. На изток граничи с микроязовир „Слатина“.

Водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото се намират три микроязовира, две реки и множество потоци (пресъхващи през лятния сезон).

  • Микроязовири: „Стубела“, „Слатина“ и „Церовският язовир“.
  • Реки: Тополница и „Яворица“.
  • Потоци: „Любнишкото дере“, " Пеневото дере", " Сухото дере" и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за съществуването на село Церово (в близост до Татар Пазарджик, дн. Пазарджик) датират от края на XVI век. Селището е споменато като „Старо Церово“ – понятие, което е останало през вековете в паметта на местното население. Краеведът Стефан Захариев в своето „Описание на Татар-пазарджишката кааза“ от 1870 г. споменава, че при строежа на нова църковна сграда през 60-те години на XIX в. са открити колесници от времето на Александър Македонски, няколко златни монети и други ценни предмети.

Населението на село Церово се включва активно в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV революционен окръг. В селото е съществувал революционен комитет още от началото на 70-те години на XIX в., оглавяван от няколко по-видни селски първенци и търговци.

Население и религии[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващо е българското население.

Населението на Церово е предимно източноправославно. Има и петдесетници и евангелисти (още от 1884/1885 г.). Преди Втората световна война е имало и един дъновист (от Гумнеровия род), който бил и единственият церовец-масон. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Церово са живели 57 помаци.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото се празнува през лятото, на 15 август. Всяка година през февруари се провеждат кукерски игри (т.нар. Дервишов ден). От няколко години насам, през Церово минава една от отсечките на ежегодните ралита „България“ и „Траянови врата“.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в село Церово.

Строежът на читалищната сграда в Церово започва през 50-те години на ХХ в. Откриването й става през 1961 г.[2]. Сред традиционните празници на Церово спадат „Дервишов ден“, „Бабинден“ и др.

На 9 км западно от с.Церово в местността Сухото дере се намира крепостта Любнишко кале или Любнишко градище, която вероятно е била част от охраняващите съоръжения на пътя Виа Милитарис още от римско време.

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Доскоро към читалището на село Церово „Георги Бенковски“ имаше добре уреден и функциониращ самодеен състав. Същият е носител на няколко отличия и грамоти през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Народен език[редактиране | редактиране на кода]

Характерни изрази: -"Ба", „оти“, „зящо“, „Ей, олан бе“, „Я па тоя“, „таа-оная“, „ляб“, „дреи“, „дяца“,"каща","барабои (картофи), „оливия (олио)“, „оди“, „маани се оттука“, " стръшел", „кикюн“ (тютюн), „мандръсам“ (поклащам), „барам“ (пипам),"чиряша" (череша) и др.


Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училището в с. Церово
  • Основно училище „Христо Ботев“, с. Церово, Пазарджишко. Настоящата сграда на училището е построена с доброволен труд и материали от самите жители на селото през 1922 – 1924 г.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Автобусни линии до Церово.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Спорт: Футболен тим „Спартак“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. София,, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998. ISBN 954-9308-51-0. с. 125.
  2. „100-годишнината на читалище Георги Бенковски“ в село Церово". Доклад на Анна Иванова, с. 7. Ръкопис.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]