Цистицеркоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Cysticercosis
Neurocysticercosis.gif
Magnetic resonance image in a person with neurocysticercosis showing many cysts within the brain.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 B69
МКБ-9 123.1
База данни
DiseasesDB
3341
База данни
MedlinePlus
000627
База данни
eMedicine
emerg/119 med/494 ped/537
Мед. рубрики MeSH D003551
Цистицеркоза в Общомедия

Цистицеркозата е тъканна инфекция, причинена от млада форма (цистицеркоза) на свинската тения (Taenia solium).[1][2]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е хората да имат малко или никакви симптоми в продължение на години, да развият безболезнени твърди подутини около един до два сантиметра в кожата и мускулите, или да имат неврологични симптоми, ако е засегнат мозъкът.[3][4] След месеци или години тези подутини могат да станат болезнени и подути, а след това да се разнесат. В развиващите се страни това е една от най-често срещаните причини за припадъци.[3]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се придобива чрез консумирането на храни или вода, съдържащи яйца на тения. Основният източник са суровите зеленчуци.[2] Яйцата на тенията са от изпражнения на лице, заразено с възрастните червеи – състояние, известно като тениаринхоза.[3][5] Тениаринхозата е различна болест и се дължи на ядене на цисти в недобре сготвено свинско месо.[2] Хората, които живеят с някой с тения, са подложени на по-голям риск от развитие на цистицеркоза.[5]

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диагнозата може да бъде направена чрез аспирация на циста.[3] Снимките на мозъка с компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) са най-полезни за диагностициране на болестта в мозъка. Увеличеният брой на белите кръвни клетки, наречени еозинофили, в цереброспиналната течност и кръвта също се използва като показател.[3]

Превенция и лечение[редактиране | редактиране на кода]

Инфекцията може да бъде предотвратена ефективно чрез лична хигиена и подобряване на санитарните условия. Това включва: пълно сготвяне на свинското месо, подходящ тоалет и по-добър достъп до чиста вода. Лечението на лицата с тениаринхоза е важно, за да се предотврати разпространението.[2] Не може да се изисква лечение на болест, която не включва нервната система.[3] Лечението на лицата с невроцистицеркоза може да се проведе с лекарствата празиквантел или албендазол. Те могат да бъдат необходими за дълги периоди от време. Стероиди за борба с възпалението по време на лечението и противогърчови средства също могат да бъдат необходими. Понякога се прави операция, за да се отстранят цистите.[2]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Тенията на свинското месо е особено разпространена в Азия, Субсахарска Африка и Латинска Америка.[3] Счита се, че в някои области са засегнати до 25% от хората.[3] В развитите страни това е много рядко явление.[6] От 2010 г. това е причина за около 1200 смъртни случая в световен мащаб, със 700 повече от 1990 г.[7]

Цистицеркозата също така влияе върху прасета и крави, но рядко причинява симптоми, тъй като повечето не живеят достатъчно дълго.[2] Заболяването се е проявявало при хората през цялата история.[6] Това е една от пренебрегваните тропически болести.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Roberts, Larry S., Janovy, Jr., John. Gerald D. Schmidt & Larry S. Roberts' Foundations of Parasitology. 8. Boston, McGraw-Hill Higher Education, 2009. ISBN 978-0-07-302827-9. с. 348 – 351.
  2. а б в г д е Taeniasis/Cysticercosis Fact sheet N°376. // World Health Organization. February 2013. Посетен на 18 март 2014.
  3. а б в г д е ж з García HH, Gonzalez AE, Evans CA, Gilman RH. Taenia solium cysticercosis. // Lancet 362 (9383). August 2003. DOI:10.1016/S0140-6736(03)14117-7. с. 547 – 56.
  4. García HH, Evans CA, Nash TE, et al.. Current consensus guidelines for treatment of neurocysticercosis. // Clin. Microbiol. Rev. 15 (4). October 2002. DOI:10.1128/CMR.15.4.747-756.2002. с. 747 – 56.
  5. а б CDC – Cysticercosis. //
  6. а б Bobes RJ, Fragoso G, Fleury A, et al.. Evolution, molecular epidemiology and perspectives on the research of taeniid parasites with special emphasis on Taenia solium. // Infect. Genet. Evol. 23. April 2014. DOI:10.1016/j.meegid.2014.02.005. с. 150 – 60.
  7. Lozano R, Naghavi M, Foreman K, et al.. Global and regional mortality from 235 causes of death for 20 age groups in 1990 and 2010: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2010. // Lancet 380 (9859). December 2012. DOI:10.1016/S0140-6736(12)61728-0. с. 2095 – 128.
  8. Neglected Tropical Diseases. // cdc.gov. 6 юни 2011. Посетен на 28 ноември 2014.