Цони Чанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цони Чанков
български революционер
Цони Чанков 
Роден: 28 септември 1894 г.(1894-09-28)

Цони Цонев Чанков е български революционер, деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Калипетрово, Силистренско на 28 септември 1894 г. Женен е за Мита Цонева Цонева, родена на 15 април 1895 г. Има 2 сина – Пейчо Цонев Цонев (р. 07.11.1921) и Иван Цонев Цонев (р. 02.01.1933).

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г. Румъния окупира Добруджа. Румънците го викат като новобранец на 15 септември 1915 г. Той използва коледния отпуск, като същата година дезертира от румънската армия и постъпва в българската, където участва в Първата световна война.

На 19 декември 1918 г. румънците отново окупират родното му село. На 6 януари 1919 г. отново бяга в България. В началото на следващата година се връща, но румънците го издирват, за да го съди военен съд в Кюстенджа, и той избягва окончателно на 16 май 1921 г.

Отдясно наляво: Иван Чапкънов, Цони Чанков, Слави Алексиев (седнал), Стайко Колев
Слави Алексиев отляво, правия Цони Чанков, вдясно Петър Вичев

Емигранският живот на Цони Чанков в България не е лесен. Среща се с много добруджански емигранти и е сред основателите на ВДРО. Става четник в четата на Стефан Боздуганов и заместник на войводата в 1-ви революционен район (Силистренския). С четата непрекъснато преминава границата и влиза в сражения с румънски въоръжени банди и жандармерия. Участва в боевете при Олуклийските ниви, при Гьолеркьойската гора, където раняват войводата Стефан Боздуганов, при Алфатарските лозя, при местността Даскаловите чаири, при гората Каракуз и при Саръбаир.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Цони Чанков участва в създаването на местни революционни комитети в родния си край. С дейността си допринася за поддържане духа на българския народ и респектиране на румънската власт в целия революционен район. На 11 декември 1943 г. Иван Хаджииванов му издава удостоверение, че е преминавал въоръжен във вътрешността на Добруджа с четите на Слави Алексиев, Стефан Боздуганов и Иван Чапкънов. Пак той му издава легитимация под №5 за помощник началник на 1-ви революционен район на 1 май 1925 г.

За заслуги към Родината е предложен за награда с народна пенсия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитрова, М., С. Йорданов. Лицата на Русе. Русе 2012
  • Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]