Четиримата конници на Апокалипсиса

Четирите конника на Апокалипсиса - Завоевателят, Войната, Гладът и Смъртта, картина от 1887 от Виктор Васнецов. Агнецът е видим най-отгоре.

Четирите конника на Апокалипсиса са описани в последната книга от Новия завет в Библията, наречена Откровение на Йоана от Исус Христос в частта 6:1-8. В главата се разказва за книга или свитък в Божията дясна ръка, който е подпечатан със седем печата. Божият Агнец, тоест Исус Христос, отваря първите четири от печатите, при което се появяват четири конника: бял, червен, черен и блед. Според Християнската есхатология тези четири конника на Апокалипсиса са предвестници на Страшния съд .

Белият конник

Обикновено Белият конник е наричан Завоевател, това е защото белият кон обикновено е символ на "влизането" на владетеля във власт. Той е свързван с победа (в гръцката библия думите произлизат от νικάω, завладявам, побеждавам), той носи лък и корона на победител.

Според някои интерпретации това е самият Исус Христос, според други той е изпратен Светия Дух, а в сравнителното религиознание това е "водещ към правия път".

Причината да бъде разглеждан като Исус Христос е, че той се появява по-нататък в Отровение 19 на бял кон. Други интерпретации го посочват като знамение и като предвестник, тъй като Агнецът триумфално се появява в Откровение 5, и в този смисъл бива разглеждан като изпратен от Светия Дух.

В сравнителното религиознание той е свързван с битката в Махабхарата и Арджуна, чията колесница е предвождана от бог Кришна, като самият Арджуна е бил умел стрелец .

Червеният конник

Той обикновено се възприема като представят Войната или той започващ началото на война. Червеният конник държи голям меч, изправен нагоре (в хералдиката и във военната история, и символика мечове изправени нагоре и особено изправени кръстосани мечове са символи на война, влизане в сражение /вж напр. Жана д'Арк, нейни изображения от миналото и днес, както и хералдическа символика/, обявяване на война и съответно за кръстосаните мечове - битка ). Конникът е червен (πυρρός, от πῦρ, огън), като едновременно червеният цвят обикновено се смята за представящ яростта и гнева, както и в гръцки πῦρ, огън, включително "боен огън", тоест „сражение“.