Шаблон:Търновска художествена школа
Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново.
Стенописите в църквите на Второто българско царство обхващат плътно всяка свободна повърхност- стените, сводовете, стълбовете, пиластрите, арките, апсидата. Разположението им е в хоризонтални пояси съобразено с каноните на иконописта.
Типични за Търновската школа са многобройните изображения на светци-воини. В Боянската църква например те са десет на брой. Особено често срещан е образът на свети Димитър Солунски, покровител на Асеневци, чиято популярност в България през 13-14 век е голяма.