Шаронска къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 19:54, 15 юли 2020 на Vodenbot (беседа | приноси) (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
Шаронска къща в село Марино поле, Петричко

Шаронската къща или бежанска къща е вид къща, строена в България в началото на XX век за десетките хиляди бежанци от Македония и Беломорска Тракия.

Те носят името на френския банкер Роне Шарон - специално назначен комисар на Обществото на народите (ОН) за бежанците в България, чиято мисия е да набави за бежанците жилища, земеделски сечива, добитък.[1]

Шарон, който е идеолог на архитектурния модел на бежанските къщи, успява да издейства заем от ОН на стойност 2,25 милиона лири стерлинги. Днес запазени Шаронски къщи има все още по Южното Черноморие, из селата на Странджа планина, Петрич[2] и Петричко.

Шаронските къщички имат проста архитектура: те са 1-етажни, имат малка основа против влагата, централно общо помещение, около което са долепени от 2-те му страни стаички. В повечето случаи стаите са непреходни, с достъп само отвън (автономност на обитаването). При необходимост се долепват до тях още стаи. Конструкцията е лесна за изпълнение и гъвкава, строителните материали са изключително местни – най-често непечени тухли, кирпич, слама за покрива (първоначално).

Вижте също

Външни препратки

Бележки