Шюкрю Гюлесин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шукрю Гюлешин)
Шюкрю Гюлесин
Лична информация
Роден
Şükrü Gülesin
14 септември 1922 г.
Починал10 юли 1977 г. (54 г.)
Постнападател
Юношески отбори
Къналиадаспор
Бейоглуспор
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1940 – 1944
1944 – 1945
1945 – 1950
1950 – 1951
1951 – 1952
1952 – 1953
1953 – 1955
Бешикташ
Анкарагюджу
Бешикташ
Палермо
Лацио
Палермо
Галатасарай


66
28
29
22
1
(–)
(–)
(49)
(13)
(16)
(7)
(0)
Национален отбор
Турция11(4)
Треньор


1977
Измирспор
Кършияка
Турция
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Още като ученик в лицея „Еркек“ бъдещата звезда на турския футбол прави впечатление на нападателя на Бейоглуспор Нико Зервудакис, който го препоръчва на Бешикташ. По това време аспирации към младока проявява и Галатасарай, но часове преди дербито между двата тима от ръководството на черните орли му изпращат телеграми, чието съдържание е следното: „Грижи се за себе си, защото мачът е в неделя“. Тази депеша окончателно предопределя избора му. Впоследствие Гюлешин се превръща в истински кошмар за останалите истанбулски грандове и записва 13 гола срещу Галатасарай и 9 срещу Фенербахче. В това число се пазписва при рекордния успех със 7:1 над „фенерите“. През 40-те години стрелецът само веднъж изневерява на Бешикташ – през сезон 1944 – 45, когато по време на военната си служба облича екипа на Анкарагюджу. Въпреки безспорната си класа Гюлешин рядко попада в националния отбор. Най-значимият му гол е почетния при загубата срещу Югославия на четвъртфинала на Олимпиадата в Лондон през 1948 г.

След конфликт с противникови играчи в този мач той е наказан за 8 месеца от местната федерация. Това окончателно го убеждава да напусне Турция. Тогава се появява легендарния италиански футболист Джузепе Меаца, който съобщава офертата на Лацио – 8000 долара на ръка, апартамент в Рим и 2500 долара на месец, без да се включват премиите. Смаяният турчин веднага приема, но твърде скоро бива погнат от треньора Марио Спероне заради теглото си. Затова през първата си година е преотстъпен на Палермо, като двата му гола срещу Лацио са идеалнотоотмъщение за пренебрежителното отношение. През следващия сеон Гюлешин се завръща в Рим и въпреки че е голмайстор на отбора, влиза в черния списък на друг наставник Джузепе Бигоньо, отново заради теглото си. След един от поредните намеци за теглото си, турчинът подгонва треньора си с нож в ръка из клубната база. Само силните спринтьорски качества на Биганьо го спасяват от неприятности.

След края на кариерата си Гюлешин изненадващо избира екипа на Галатасарай. Заради проблеми със заплатата и кавги с ръководството обаче той изиграва само един мач за „Чим Бом“. Той се завръща в любимия си Бешикташ. В негова чест е уреден бенефис с Лацио, където възползвайки се от проправения от него път играе вече Джан Барту – знаменит турски нападател, който прави кариера и в баскетбола.

След края на състезателната си кариера Гюлешин се премества в Рим и дълго време е кореспондент на вестник Милиет. Прави опит като треньор на Измирспор и Кършияка но без успех, а през 1969 г. повече в знак на признателност за един мач със Саудитска Арабия му е поверен националният отбор на Турция.

На 10 юли 1977 г. Гюлешин умира от сърдечна недостатъчност.

Официално 100-килограмовият Шукрю е признат за Крал на корнера !!! Влиза в Книгата на Гинес за най-много вкарани голове от корнер – 32 !!!

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Турция: (3) – 1941, 1944, 1947
  • Шампион на Истанбул: (6) – 1941, 1942, 1943, 1946, 1947, 1950
  • Купа на премиера: (2) – 1944, 1947
  • Купа на Истанбул: (2) – 1944, 1946

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]