Щолня „Черната пъстърва“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Щолня „Черната пъстърва“
Щолня „Черната пъстърва“ в Общомедия

Щолня „Черната пъстърва“ (на полски Sztolnia Czarnego Pstrąga, на немски Tiefer Friedrich-Stollen) е 600-метров фрагмент от най-дългата дренажна щолня в района на Тарновске Гури, част от създадената през 1784 Кралската мина за оловно-сребърна руда „Фредерик“ (на немски Königliche Friedrichsgrube).

Част от туристическия маршрут

История[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след откриването на Кралската мина "Фредерик" през 1784 възниква необходимостта от създаване на нова, по-ефективна система за отвеждане на водата от подземието, която да замени използваните до този момент съоръжения, задвижвани от коне. Взето е решение за изграждане на нова дренажна щолня (след като са отхвърлени плановете за възстановяване на съществуващата преди това „Краковска“ щолня) по проект на Турнагел и Айслебен (Thürnagel и Eisleben), разработен през ноември и одобрен през декември 1820[1][2]. Планира се изграждането да бъде реализирано за 15 години, а дългата му почти 4570 метра галерия да достигне до вече съществуващата шахта „Адолф“ в района на водоснабдителна станция „Сашиц“.

Изкопните работи за мина „Фредерик” започват на 21 април 1821 в Птаковице, където първоначално е изграден канал за отвеждане на водите, наречен разнос (на немски Rösche или Tagerösche) и изход, наречен прозорец (на немски Mundloch), оформен като декоративна класическа входна порта от пясъчник. Изградена е и първият зидан участък от главната галерия, дълга 4568. По дължината на трасето на щолнята с вентилационна цел са изкопани 25 малки шахти, а съществуващата вече шахта „Адолф” е направена по-дълбока. Две от новите шахти са спомагателни и се използват за транспортиране на материали и изнасяне на скалната маса, изкопана при изграждането на галерията, а на други две са инсталирани парни машини с диаметър на цилиндрите 40 инча (на инсталираната за постоянно до шахтата "Адолф", на терена на сегашната водоснабдителна станция "Сташиц" ) и 24 инча (една от тях работеща в шахтата „Покуй“). Само три от шахтите получават наименования: „Glückhilf” („Помогни на късмета”), „Zwischen” ( „Посреден”) и „Kummer” („Тревоги”). Изходът на подземната част завършва със споменатата порта от пясъчник[3], а в наши дни след 889 метра разносът го свързва с река Драма[4].

Шахта номер 13 ("Ева")

От север, успоредно на разноса и течаща на юг от него Драма е изкопан дренажен ров (на немски: Fluthgraben), който предпазва разноса от навлизане в него на идващи от полето подпочвени води, което би могло да предизвика покачване на нивото на водите в щолнята. Ровът е частично запазен до днес. Изкопаването на галерията е напредвало с темпо 3-4 метра на седмица. Окончателното пускане на щолнята в експлоатация е на 15 юли 1834 година. Тържественото откриване е направено при изхода и в близост до шахта "Адолф" (сега "Сташиц") и е съчетано с честването на 50-годишнината на мина "Фредерик"[5].

Значение за туризма[редактиране | редактиране на кода]

Щолнята е достъпна за туристи от 1957 година. Това е една от атракциите по Пътя на индустриалните паметници на Силезийското войводство. Щолнята „Черната пъстърва“ и подземието на сребърната мина са признати за исторически паметник с наредба на президента на Република Полша от 14 април 2004[6].

Туристическият маршрут преминава между шахтите „Ева“ (шахта № 13 на щолня „Фридерик“; дълбочина 20 м) и „Силвестър“ (шахта № 17; дълбочина 30 м). По време на туристическата обиколка, която се извършва с лодки, можете да наблюдавате малки, съвременни сталактити и оригинални части от галерията, издълбана в доломитната скала. Посещението на съоръжението започва със слизане по вити стълби до подземно пристанище, разположено в шахта „Ева” или шахта „Силвестър” (възможни варианти). На десетки метри под земята туристите се качват на лодка и на светлината на лампи преплуват участък от 600 м, който до 2018 е най-дългият подземен път с лодка в Полша. Екскурзоводът разказа историята на минното дело в Тарновске Гури. Поради променящия се профил на терена щолнята е разположена на дълбочина 20-30 м. Ширината варира от 1,2 до 2,5 м, височината достига 4 м, а дълбочината на водата е от 0,7 до 1 м[7].

По време на единадесетото издание на Индустриада, състояло се на 26 септември 2020 , е открита новa туристическа база – обект по проект на Валдемар Мушол, изграден на два етажа, с панорамна тераса, разкриваща гледка към долината на река Драма, който помещава център за обслужване на туристи, магазин за сувенири, учебна зала и тоалетни и е разположен непосредствено до шахта "Силвестър", с която е свързан не само поради сходства в стила, но и чрез материалите използвани за изграждането му[8].

Изходът на щолнята в Птаковице

Обект на ЮНЕСКО[редактиране | редактиране на кода]

Щолнята „Черната пъстърва“ (заедно с Историческата сребърна мина и други обекти) е представена от Министерството на културата и националното наследство по искане на Сдружението на любителите на земите на Тарновске Гури за вписване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Вписването е направено по време на 41-вата сесия на Комитета за световно наследство в Краков на 9 юли 2017[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Tadeusz B. Hadaś, Przyroda i jej przemiany w Dziejach Tarnowskich Gór. Środowisko geograficzno-przyrodnicze – stosunki wodne i ich przeobrażenia, [w:] Jan Drabina (red.), Historia Tarnowskich Gór, Tarnowskie Góry: Muzeum w Tarnowskich Górach, 2000, s. 721, ISBN 83-911508-3-6.
  2. ↑ Komitet Światowego Dziedzictwa: Tarnowskie Góry Lead-Silver-Zinc Mine and its Underground Water Management System – Nomination Text. Description: 1.0 Friedrich Mine Deep Adit (and associated levels and workings). whc.unesco.org, 2017-07-09. s. 94–97. [посещение 2018-08-27]. (ang.).
  3. ↑ Kandzia Marek: Dzień dzisiejszy sztolni „Czarnego Pstrąga”, w: „Materiały Szkoły Eksploatacji Podziemnej 2002”, t. II, wyd. Polska Akademia Nauk i Akademia Górniczo-Hutnicza, Kraków 2002, s. 783788, ISBN 83-87854-34-4.
  4. ↑ Tadeusz B. Hadaś, Przyroda i jej przemiany w Dziejach Tarnowskich Gór. Środowisko geograficzno-przyrodnicze – stosunki wodne i ich przeobrażenia, [w:] Jan Drabina (red.), Historia Tarnowskich Gór, Tarnowskie Góry: Muzeum w Tarnowskich Górach, 2000, s. 721, ISBN 83-911508-3-6.
  5. ↑ Józef Moszny, Miasto pod panowaniem pruskim i w okresie II Rzeszy Niemieckiej (1763-1918). Życie gospodarcze – górnictwo rudne, [w:] Jan Drabina (red.), Historia Tarnowskich Gór, Tarnowskie Góry: Muzeum w Tarnowskich Górach, 2000, s. 175, ISBN 83-911508-3-6.
  6. ↑ Rozporządzenie Prezydenta RP z dnia 14 kwietnia 2004 (Dz.U. z 2004 r. nr 102, poz. 1062).
  7. ↑ Technika, Marek Barszcz, Judyta Kurowska-Ciechańska, Paweł Zalewski, Warszawa: Carta Blanca, 2008, s. 264, ISBN 978-83-60887-51-6, OCLC 750803778.
  8. ↑ Gabriela Kokott-Drzyzga: Sztolnia Czarnego Pstrąga otwiera bazę turystyczną w ramach Industriady. [w:] Radio Piekary [on-line]. radiopiekary.pl, 2020-09-25. [посещение 2020-10-18]. (pol.).
  9. ↑ Anna Malinowska: Mamy to! Tarnowskie Góry trafiły na Listę Światowego Dziedzictwa UNESCO. [w:] gazeta.pl [on-line]. Agora, 2017-07-09. [посещение 2017-07-09]. (pol.).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sztolnia Czarnego Pstrąga в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Щолня_„Черната_пъстърва“&oldid=11893973“.