Юан Синкун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юан Синкун
китайски художник и скулптор
Роден
26 юни 1944 г. (79 г.)

Юан Синкун (на китайски: 袁熙坤) е художник и скулптор от Китайската народна република, националност Хан, по произход от Пудин, Гуейджоу, роден в Кунмин, Юннан.

Юан Сикун е син на художника Юан Сяоцен. През 60-те години Юан Синкун учи в Художествения институт Юннан. По-късно той работи като художествен редактор на издателство на Китайската енциклопедия и художник на Китайския изследователски институт по живопис.[1]

През август 1990 г. Юан Сикун е избран за седми член на постоянния комитет на Общокитайската младежка федерация. Оттогава той е член на комисията за оценяване на висши професионални титли в изящните изкуства към Министерството на културата на Китайската народна република, вицепрезидент на Асоциацията на китайските колекционери и директор на Центъра за оценка, почетен президент на Юннанския универси на икуствата, консултант по изкуствата на China Art Development Corporation, консултант на China Sculpture Society и директор на China Construction Culture. Той е генерален консултант на Професионалния комитет по екологично изкуство към Асоциацията на изкуствата и гост-професор във Висшето училище на Китайска академия на изкуствата. През 2005 г. той е избран за директор на организационния комитет на конкурса за кандидатстване за олимпийски пейзажни скулптури през 2008 г.[2]

Юан Синкун е бил член на 8-ми, 9-ти и 10-ти национален комитет на CPPCC и член на постоянния комитет на 11-ти и 12-ти национален комитет на CPPCC.[3] Сред тях през 2008 г. той е избран за член на Постоянния комитет на 11-ия Национален комитет на Китайския народен политически консултативен съвет,[3] представляващ кръга на чуждестранното приятелство.[4]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Юан Синкун се занимава с художествено творчество и международен културен обмен от дълго време. Той закупи хиляди културни реликви от чужбина и ги въръща в Китай. Той събира средства за основаването на Beijing Jintai Art Museum, най-големият музей на народното изкуство в Китай и е бил негов директор. Той също така е организирал и бил домакин на повече от 100 културни дейности като „Приема за Националния ден на Индия“ и „Изложбата на беларуското изкуство“ и е признат и похвален от Министерството на външните работи на Китайската народна република и Министерството на Културата на Китайската народна република. Той е поканен да създаде портрети с мастило за 152 международни високопоставени лица и помоли субектите да подпишат картините; той организира лична изложба на „Човек и природа“ в централата на ООН в Ню Йорк и Берлинския музей в Германия; той публикува „Как да рисуваме животни“ и „Си: „Скици на Кун“, „Портрет на дипломатически посланик“ – изкуството и социалните дейности на Юан Сикун“ и други творби. Той също така е поканен да създаде статуи на повече от 50 световни знаменитости от ниво Бащи на нацията. Неговите скулптури на световни знаменитости са събрани и поставени в музеи и площади в различни страни и са привлекли вниманието на политически фигури в съответните страни. Той е получил най-високия почетен медал от президенти на повече от десет държави и медали за изкуство от културни отдели. Той е китайският художник, получил най-много чуждестранни президентски медали и медали за изкуство от културни отдели за скулптура.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал за заслуги, трета степен (Украйна, обявен на 6 август 2008 г.)[5]
  • Медал на Източна република Уругвай (Уругвай, одобрен на 7 октомври 2016 г.)[6]
  • Медал на Франсиско де Миранда, първа степен (Венецуела, връчен в Пекин на 19 април 2021 г.)[7]
  • Медал за приятелство (Азербайджан, връчен в Пекин на 24 май 2021 г.)[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 国画家 袁熙坤 简介及作品 // news.artxun.com. Архивиран от оригинала на 7 януари 2014. Посетен на 10 януари 2024.
  2. 第十一届全国政协委员名单 // indaa.com.cn. Архивиран от оригинала на 3 март 2009. Посетен на 10 януари 2024.
  3. а б в 中国社区“奥运雕塑”作者艺术家袁熙坤先生简历,搜狐,2007年08月14日. // house.focus.cn. Архивиран от оригинала на 2014-01-07. Посетен на 10 януари 2024.
  4. 全国政协信息-袁熙坤 // cppcc.gov.cn. Архивиран от оригинала на 7 януари 2014. Посетен на 10 януари 2024.
  5. Указ Президента України №688/2008 // president.gov.ua. Архивиран от оригинала на 6 август 2008. Посетен на 10 януари 2024.
  6. Resolución N° 761/016 // impo.com.uy. Архивиран от оригинала на 16 януари 2022. Посетен на 10 януари 2024.
  7. 习近平同芬兰总统尼尼斯托举行视频会晤 // xinhuanet.com. Посетен на 10 януари 2024.
  8. 纪念阿塞拜疆尼扎米.甘贾维诞辰880周年上合秘书处举行 // pdnet.cn. Архивиран от оригинала на 26 най 2021. Посетен на 10 януари 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 袁熙坤 в Уикипедия на китайски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​