Ювал Харари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ювал Харари
יובל נח הררי
израелски историк
Yuval Noah Harari cropped.jpg
Роден
Кирят Ата, Израел

Религия атеизъм
Образование Еврейски университет в Йерусалим
Научна дейност
Учил при Стивън Дж. Гън
Публикации „Сапиенс – кратка история на човечеството“ (2011)
Повлиян Джаред Даймънд
Семейство
Съпруга Ицик Яхав

Подпис Yuval Noah Harari signature.svg
Уебсайт www.ynharari.com
Ювал Харари в Общомедия

Ювал Ноа Харари е израелски историк и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 февруари 1976 г. в Кириат Ата, Израел.[1][2]

Следва история на Средновековието и военна история по време на следването си в Еврейския университет в Йерусалим между 1993 и 1998 г. През 2002 г. защитава докторантура в Джизъс Колидж, Оксфорд, под ръководството на Стивън Дж. Гън.[3] Между 2003 и 2005 г. е стипендиант на фондацията на семейство Ротшилд.

Най-популярната му книга е „Sapiens. Кратка история на човечеството“, издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 Г. на английски език. Преведена е на още 45 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата се основава на 20 лекции по световна история и изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Еврейското издание се превръща в бестселър в Израел и предизвиква голям интерес както в академичната общност, така и сред широката общественост, превръщайки Харари в знаменитост.[4][5]

Харари е два пъти носител на Наградата „Полонски“ за „Творчество и оригиналност“ през 2009 и 2012 г. През 2011 г. печели наградата „Moncado“ на Дружеството за военна история за изключителни статии във военната история.[6]

Книгата му Homo Deus: Кратка история на бъдещето е публикувана през 2016 г. и изследва възможностите за бъдещо развитие на хомо сапиенс.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Харари се интересува от това как Хомо сапиенс е достигнал сегашното си състояние и бъдещото му развитие. Проучванията му се фокусират върху макроисторически въпроси като: Каква е връзката между история и биология? Каква е основната разлика между хомо сапиенс и другите животински видове? Има ли справедливост в историята? Историята има ли посока? Хората по-щастливи ли стават в течение на историята?

Харари смята незадоволеността за „дълбокия корен“ на човешката действителност и за свързана с еволюцията.

В статия от 2017 г. Харари твърди, че чрез технически прогрес и напредък в областта на изкуствения интелект, „до 2050 г. ще се появи нов вид хора – безполезната класа. Хората, които не просто са безработни, но неспособни да получат работа.“ Според него справянето с тази нова социална класа в икономическо, социално и политическо отношение ще бъде основното предизвикателство за човечеството през следващите десетилетия.

Харари е защитник на правата на животните, особено на домашните, и е веган. В статия от 2015 г. във вестник „Гардиън“ със заглавие „индустриалното фермерство е едно от най-лошите престъпления в историята“ той определя "съдбата на животните, отглеждани в индустриални ферми [...] като един от най-важните етични въпроси на нашето време“.

Харари обобщава възгледите си за света в интервю от 2018 г. със Стив Полсън по следния начин: „Нещата са по-добре от когато и да било в миналото. Но все още са доста зле. Положението може да стане много по-лошо. Това води до оптимистичен поглед, защото ако разбереш, че нещата са по-добре, отколкото преди, това значи, че можем да ги направим дори по-добри“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Renaissance Military Memoirs: War, History and Identity, 1450 – 1600. Woodbridge: Boydell & Brewer, 2004
  • Special Operations in the Age of Chivalry, 1100 – 1550. Woodbridge: Boydell & Brewer, 2007
  • The Ultimate Experience: Battlefield Revelations and the Making of Modern War Culture, 1450 – 2000. Houndmills: Palgrave-Macmillan, 2008
  • Sapiens: A Brief History of Humankind. London: Harvill Secker, 2014
    Sapiens: кратка история на човечеството, прев. Ина Димитрова, София: Изток-Запад, 2016, 380 стр. ISBN 978-619-152-950-6
  • Homo Deus: A Brief History of Tomorrow (2016)
    Homo Deus: Кратка история на бъдещето, прев. Юлия Гешакова, София: Изток-Запад, 2018, 346 стр. ISBN 978-619-01-0223-6
  • 21 Lessons for the 21st Century. London: Jonathan Cape, 2018
    21 урока за 21-ви век, прев. Мариана Шипковенска, София: Изток-Запад, 2019, 285 стр. ISBN 978-619-01-0416-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. LibraryThing: Harari Yuval Noah
  2. Cadwalladr, Carole. Yuval Noah Harari: The age of the cyborg has begun – and the consequences cannot be known. // „Гардиън“, 5 юли 2015. Посетен на 2 ноември 2016.
  3. CV at The Hebrew University of Jerusalem. // 2008.
  4. Payne, Tom. Sapiens: a Brief History of Humankind by Yuval Noah Harari, review: 'urgent questions'. // The Telegraph. 26 септември 2014. Посетен на 29 октомври 2014.
  5. Fast talk / The road to happiness, Haaretz, 25 април 2012.
  6. Официален сайт на Ювал Харари.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]