Южно такахе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Султанска кокошка
Porphyrio hochstetteri -Tiritiri Matangi Island-8b-3c.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Жеравоподобни (Gruiformes)
семейство:Дърдавцови (Rallidae)
род:Porphyrio
вид:Султанска кокошка (P. hochstetteri)
Научно наименование
(Meyer, A., 1883 г.)
Султанска кокошка в Общомедия
[ редактиране ]

Такахе (Porphyrio hochstetteri) е безкрила птица от семейство Дърдавцови. Ендемит за Нова Зеландия. Дълго време е била смятана за изчезнал вид преди да бъде забелязана на Южния остров през 1948 г. в планината Мърчисън. Не се среща на Северния остров. Местните я наричат такахе.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата птица от семейство Дърдавцови. Дължина на тялото 63 см. Има здраво тяло, редуцирани криле, силни крака и масивен клюн. Възрастните са предимно лилаво-сини, като гърбът и крилете са зелени. На челото има червен щит. Клюнът е розов, а в основата – червен. Краката са розови. Няма ясно изразен полов диморфизъм. Перушината на малките е предимно бледокафява. Обича да вдига шум.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в планината Мърчисън, както и на четири острова, където няма хищници. Това са Тиритири Матанги, Капити, Мауд и Мана. Може да се види и в Те Анау и на връх Брус Уайлдлайф Сентърс.

Живее във високопланинските пасища. Роднина е на султанката – изумрудено-синя едра водолюбива птица, вероятно срещала се някога и по водоемите в България, но няма доказателства за подобно твърдение. [2]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Яде разнообразна растителна храна. Териториално животно.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Строи обемно гнездо под храсти и шубраци. Снася две белезникави яйца. 73-97% от малките оцеляват.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Почти пълното изчезване на вида се дължи на няколко фактора, сред които изтребването му от човека, разрушаването на естествената среда и новите хищници, които човекът е пренесъл на острова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Porphyrio hochstetteri (Meyer, A., 1883). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Боев, З. 1990. Възкръсналият дърдавец. – Природа и знание, 7: 7-8.