Направо към съдържанието

Юлиус Тинцман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиус Тинцман
Julius Tinzmann
Роден4 април 1907 г.
Починал20 април 1982 г. (75 г.)
Професияписател, есеист, драматург, художник
Националност Германия
Жанрроман, есе, радиопиеса
Известни творби„Пианото“, трилогия, (1968 – 1969)
Уебсайт

Юлиус Тинцман (на немски: Julius Tinzmann) с цяло име Хайнц Юлиус Тинцман е немски писател, есеист, драматург и художник.

Юлиус Тинцман израства в бедни условия като син на художника Макс Тинцман. Рано се запознава с прогресивното изкуство и установява контакт с художници.

От 1923 до 1924 г. учи в Художествената школа Баухаус на Валтер Гропиус във Ваймар. Негови преподаватели са Василий Кандински, Оскар Шлемел, Лионел Файнингер и преди всичко Паул Клее.[1]

От 1925 до 1928 г. Тинцман живее в Берлин, където като доброволен сътрудник в продукции за културни филми усвоява изкуството на дагеротипията. Наред с това прави първите си опити като художник в стила на конструктивизма и участва в изложби. Тъй като тази дейност не му дава препитание, поема различна случайна работа и така влиза в досег с театралните режисьори Ервин Пискатор и Леополд Йеснер.

През 1933 г. при новите политически условия, когато на власт в Германия идват националсоциалистите, Тинцман престава да рисува. Завръща се в Берлин и до 1940 г. упражнява професията на асистент-оператор в киноиндустрията. През този период си води дневник и пише стихове.

От 1940 до 1945 г. служи като подофицер във Вермахта. След края на военните действия попада във военнопленнически лагер в Римини-Мирамаре. Там ръководи немска театрална трупа, с която може дава представления пред затворници в Италия. Тогава написва и първата си пиеса. Освободен е през юни 1946 г. и може да се завърне в Берлин.

До 1973 г. Тинцман работи като писател и режисьор на свободна практика. През 60-те години посещава България като консултант в Студиото за документални филми към Киноцентъра.

Създава няколко романа, но не намира за тях издател. Приети са само негови радиопиеси и телевизионни сценарии. Но с романовата си трилогия „Пианото“ („Das Klavier“), която представлява простираща се през повече от 50 години фамилна сага, Тинцман има успех и творбата му е екранизирана през 1972 г.

След пътуване в Гърция през 1973 г. се посвещава отново на рисуването.

Юлиус Тинцман умира на 20 април 1982 г. в Берлин.[2]

  • 1948: 1848. Eine europäische Chronik
  • 1948: Franklin Delano Roosevelt
  • 1968/69: Das Klavier
Band 1: Ich bin ein Preuße
Band 2: Deutschland, Deutschland
Band 3: Die Fahne hoch
  • 1957: Was siehst du?
  • 1958: Die Vögel
  • 1958: Die Finsternis
  • 1958: Sommermorgen
  • 1958: Im Schatten der Arena
  • 1959: Indianersommer
  • 1959: Neonlicht
  • 1959: Fracht für Berlin
  • 1962: Wohin soll ich gehen?
  • 1965: Aufenthalt
  • 1965: Mamm
  • 1970: Das Klavier

Телевизионни пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1959: Hinter der Tür
  • 1960: Grenzzwischenfall
  • 1961: Ein schöner Tag
  • 1962: Heute Nacht starker Nebel
  • 1966: Abgründe
  • 1969: Frei bis zum nächsten Mal
  • 1972: Das Klavier
  • 1978: Imaginationen
  • 1984: Imaginationen. Arbeiten von 1974 bis 1980
  • 2003: Julius Tinzmann. Malerei
  1. Julius Tinzmann. Biografie. Who's Who Germany. The People-Lexicon
  2. Hans Wille: Biographie. In: Städtisches Gustav-Lübcke-Museum Hamm (Hrsg.): Julius Tinzmann. Imaginationen. Arbeiten von 1974 bis 1980. Ausstellung vom 22. September bis 28. Oktober 1984.