Юлия Севера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлия Севера
Iulia Aquilia Severa
римска императрица
Aquilia Severa coin obverse.png
Родена
2-ри век
Починала
неизв.
Управление
Период220221 г.
221 – 222 г.
Предшественик(1) Юлия Паула
(2) Ания Фаустина
Наследник(1) Ания Фаустина
(2) Салусция Орбиана
Семейство
РодСевери
БащаКвинт Аквилий
СъпругЕлагабал
Юлия Севера в Общомедия

Юлия Аквилия Севера (на латински: Iulia Aquilia Severa; от 220/221 г. – на латински: Iulia Aquilia Severa Augusta) e втора и четвърта съпруга на римския император Елагабал.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Много малко се знае за живота на Аквилия Севера. Тя е дъщеря е на Квинт Аквилий Сабин, който вероятно в някакъв период е бил консул.[2][3] Севера е весталка,[1][2] но въпреки това Елагабал за възмущение на народа и свещениците, грубо нарушава закона и се жени за нея през 220 г.[1][3][4][5] Императора изпраща писмо до Сената с молба нечестивото му прегрешение да бъде простено, като се оправдава, че е засегнат от мъжки недостатък – непреодолима страст към девицата.[5]

Вероятно причината Елагабал да избере весталка за своя втора съпруга има и божествена асоциация. Елагабал вероятно е вярвал, че от брака между първосвещеник на бог Хелиогабал и жрица на Веста ще се роди божествено дете.[1][2][4] По времето на сватбата му с Аквилия, се провежда и паралелна церемония, в която неговия бог Хелиоагабал се жени за богинята Веста.[1] Въпреки надеждите на императора, от този брак не се ражда дете.[6]

Аквилия Севера е описвана като една от най-красивите жени в Рим,[2] но Елагабал по настояване на баба си скоро я изоставя и се жени за благородничката Ания Фаустина.[7][8] След няколко месеца на брак Елагабал се развежда с Фаустина и се връща обратно при Аквилия Севера, като се жени за нея за втори път през 221 г.[9]

Този негов четвърти брак трае до преждевременната му смърт на 11 март 222 г.[8] Не е известно какво се е случило с Аквилия Севера, след убийството на Елагабал.[2] Вероятно умира малко след него: весталки, които нарушават клетвите си за безбрачие и целомъдрие, били наказвани като са зазиждани или погребвани живи.[10] Знае се, че името ѝ, заедно с това на Елагабал е било проклето навеки и изличено от надписите („Damnatio memoriae“).[11] Според Касий заради сватбата си, която погазва законите и оскверняването на весталка, Елагабал[a] е трябвало да бъде публично бичуван на форумът, хвърлен в затвора, а след това убит.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Касий нарича Елагабал – фалшивият Антонин

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Vagi 2000, с. 300.
  2. а б в г д Smyth 1834, с. 217.
  3. а б Hobler 1860, с. 669.
  4. а б в Касий 1927, с. 79.9.
  5. а б Херодиан 2020, с. 5.6.2.
  6. Meckler 1997.
  7. Vagi 2000, с. 297.
  8. а б Vagi 2000, с. 301.
  9. Vagi 2000, с. 298.
  10. Eckstein 2012, с. 214 – 217.
  11. Лендеринг 2020.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Класически автори[редактиране | редактиране на кода]

Модерни автори[редактиране | редактиране на кода]