Преглед на кода на Явапай

{{към пояснение}}
{{Етническа група
| група    = Явапаи
| картинка = Yavapai by Miller.jpg
| текст    = Мъже явапаи
| брой     = 
| по_места = [[САЩ]], [[Аризона]]
| езици    = [[Кочими - юмански езици|юмански]]
| религии  = 
| сродни   = [[хавасупаи]], [[хуалапаи]]
| карта    = 
| карта-пояснение = 
}}'''Явапаи''' ({{lang|en|'''Yavapai'''}}) е [[етническа група]] в [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], наброяваща в началото на 21 век около 1400 души. Повечето от тях живеят в индианските резервати [[Явапаи-Апачи]], [[Явапаи-Прескът]] и [[Форт Макдауъл]] на територията на щата [[Аризона]]. Традиционният им език е [[явапаи (език)|явапаи]], класифициран към клона Паи на [[езиково семейство Юма - Кочими|Езиковото семейство Юма – Кочими]]. Езикът днес се говори от около 160 души.

Явапаи са известни като доста войнствени индианци като често сформират съюзи със съседните племена [[юма (племе)|юма]], [[мохаве]] и [[западни апачи|западните апачи]], за да воюват по-успешно срещу [[марикопа (племе)|марикопа]] и [[пима]], основните им врагове на юг. Смесвайки се с тези племена, явапаи образуват с тях двуезични групи, които първоначално трудно са различавани от европейците. Затова в началото често са наричани от белите „мохаве – апачи, юма – апачи или тонто – апачи“.<ref name="Khera">{{cite book |title= „Yavapai“ in Handbook of North American Indians|volume= 12 Southwest |last= Khera|first= Sigrid|coauthors= Patricia S. Mariella|year= 1983|publisher= Smithsonian Institution|location= Washington DC|pages= 38 – 54}}</ref>

== Територия ==
[[Файл:The Verde Valley From the Old Phelps-Dodge Headquarters, 2004 - panoramio.jpg|мини|Долината на Рио Верде.]]
Явапаи е едно от големите юмански племена, което в миналото контролира територия от около 52 000 км<sup>2</sup> в централна Аризона. Територията им се простира от Сан Франциско Пийк на север почти до [[Хила]] и [[Солт Ривър]] на юг, и от езерата Мартинес и Хавасупаи на запад до планините Пиналеньо и Мазатзал на югоизток.<ref name="Khera"/>

== Подразделения ==
Исторически явапаите са разделени на 4 географски групи, които не са политически и социално единни. Отделно, всяка географска дивизия се подразделя на по няколко локални или местни групи, които по различно време и различни причини влизат в съюзи със съседните племена. Някои групи споделят една територия с апачите [[тонто]] в района на [[Рио Верде]], а други се смесват с мохаве или юма на река [[Колорадо (река)|Колорадо]].<ref name="Khera"/>
* '''Толкапая (Толкпая) или Западни явапаи''' – тази дивизия е наричана често юма–апачи или мохаве–апачи, заради тесните им връзки с племената юма и мохаве на запад, с които споделят общи територии. За разлика от останалите явапаи, те се занимават и със земеделие. От своя страна тази дивизия се подразделя на няколко местни групи:
** Уилтаикапая (Хакехелапа уилтаикапая – хората от Двете планини). Живеят в района на планините Харкохала и Харкувар, както и в долините Пийпълс и Къркланд, и по горното течение на Хасаямпа Крийк в централната част на южна Аризона.
** Хакауахатапа (Матакуарапа – хората от Червената вода (Колорадо)). Групата живее по поречието на река Колорадо и се занимава предимно със земеделие.
** Хакупакапа (Иниокапа)
* '''Явапе (Явпе, Явепе) или Северозападни явапаи, Централни явапаи'''. Често са наричани '''Истински явапаи''', защото не са културно повлияни от съседните народи. Живеят в долината Уилямсън, на юг от планината Брадшоу до Агуа Фриа Ривър. Тази дивизия се подразделя на две групи с няколко подгрупи:
** Явапе – живеят в горната част на долината на Рио Верде и близките планини. Състои се от една подгрупа:
*** Уалкеяняниепа – в планините Мингъс.
** Матаупапая – в околностите на днешния [[Прескът (Аризона)|Прескът]]. Състоят се от две подгрупи:
*** Уикутепа – в околностите на Гранит Пийк.
*** Уикеничапа – в Блак Маунтин.
* '''Уипукепа''' или Уипукаба (Уипукийпая – хората от подножието на Червената скала) или '''Североизточни явапаи'''. Обитават Оук Крийк Каньон, по Фосил Крийк и Рио Верде в централната част на Северна Аризона. Тази дивизия споделя еднаква територия със северните тонто апачи и образуват две местни групи, които говорят и двата езика.
** Маткитуауипа – смесени с групата Фосил (Ту Дотлиж Инде) на тонто апачите. Обитават горната част на долината на Рио Верде – по реките Ийст Верде, Фосил Крийк, Клеър Крийк, на юг до Коув Крийк в централна Аризона.
** Уипукепа – смесена с групата Оук Крийк (Т′се Хичи Инде) на апачите тонто. Живеят в Сикрет Маунтин.
* '''Кеуевкапая (Куевекапая) или Югоизточни явапаи, Южни явапаи'''. Тази дивизия живее по Рио Верде, на юг от планината Мазатзал и Солт Ривър, до Суперститейшън Маунтин и западна Сиера Естрела в югозападна Аризона. Подразделят се на няколко групи:
** Уалкамепа – в околностите на днешните [[Финикс]] и Супериър. Подразделят се на две подгрупи:
*** Уалкамепа
*** Илихаситумапа – в северната част на планината Пиналеньо.
** Уикиджасапа – между днешните Финикс и Маями и се подразделят на 4 подгрупи:
*** Амахиюкпа – северно от Лайм Крийк, в планините на запад от Рио Верде.
*** Атачиопа – в планините западно от Чери.
*** Хакайопа – образуват двуезична група с групата Мазатзал (Т′се Нолтлижин Инде) на южните тонто апачи. Живеят в долината Сънфлауър, южно от Мазатзал Пийк и на запад от Форт Рено в Басейна Тонто.
*** Хичапулвапа – образуват двуезична група с групата Мазатзал на южните тонто апачи. Живеят в планините Мазатзал, южно от Ийст Верде Ривър и на запад от Норд Пийк.

Отделно от тези подразделения и групи има още 4 отделни групи, които споделят общи територии с различни групи на апачите:
* Лиуилкамепа – между планините Суперститейшън и Пиналеньо.
* Маткауатапа – двуезична група вследствие на смесени бракове между хора от уалкамепа и апачите живеещи в Сиера Анча в централна Аризона.
* Йелючопа – в планините Мазатзал, между хакайопа и хичапулвапа.
* Оналкеопа – в планините Мазатзал, между хичапулвапа и йелючопа. По-късно се преместват на юг в територията на уалкамепа.
* Матакуадапая – смята се че това подразделение се е смесило с мохаве и юма и вече не съществува като отделна единица.

== Култура ==
[[Файл:Yavapai shelters.jpg|мини|250п|Жилища на явапай в началото на 20 век]]
Всички групи явапаи са предимно [[ловци–събирачи]] с изключение на толкапая и някои други, които се занимават и със [[земеделие]]. През зимата за подслон използват пещери, скални укрития или куполовидни колиби от преплетени клони, покрити с [[тръстика]] и кал или кожи. През топлите месеци използват открити навеси покрити с тополови клонки. Основно облекло за мъжете е набедреник, гамаши и мокасини изработени от еленови кожи. През зимата използват одеяло във вид на [[пончо]]. За жените основна дреха е рокля от две части, пристегната в кръста с колан. На краката си жените обуват високи или нормални мокасини. И двата пола боядисват често лицата си и обичат да носят различни накити. Някои жени си татуират лицата. Често посещават [[хопи]]те и [[навахо]], с които заменят [[мескал]] и еленови кожи за одеяла и сребърни накити. Мъртвите са кремирани.<ref name="Khera"/>

== История ==
[[Файл:American Indian Reservations and Other Indian Trust Lands Bureau of Indian Affairs Western Region.jpg|мини|Карта на индианските резервати в Аризона, Невада и Юта.]]
Смята се, че явапаите произлизат от древните хора Патая от културата [[Хакатая]], които мигрират на изток от поречието на река Колорадо, за да образуват вътрешните юмански групи – [[хавасупаи]], [[хуалапаи]] и явапаи. Това става някъде около 1300 г. Явапаите са войнствени индианци и често сформират съюзи със съседите си, за да воюват по-успешно срещу пима и марикопа. Така уипукепа и кеуевекепая са традиционни съюзници на някои групи на западните апачи, а толкапая и явапе са съюзници с мохаве и юма.

Първият записан контакт на явапаите с испанците е с експедицията на [[Антонио де Еспехо]] през 1583 г. През 1598 г. са посетени от [[Маркос де лос Годос]], който ги нарича „крусадас“. Малко след това и отново през 1604 г. ги посещава отец [[Хуан де Онате]]. Следващата им среща с европейци е отново след около 200 години. Въпреки че нямат връзки с белите през този период, те се снабдяват с необходими европейски стоки чрез други племена. И въпреки че живеят твърде изолирано сериозно пострадват от новите европейски болести. Смята се, че губят около 25% от населението си през 17 и 18 век. Англоговорещи [[трапери]] започват да навлизат в земите им след 1820 г. След [[Мексиканско-американска война|Мексиканско-американската война]] и по време на [[Калифорнийска златна треска|златната треска в Калифорния]] през 1848 г. хиляди бели авантюристи преминават приз земите им. Със заселниците идват и военните и сблъсъците между двете страни стават неизбежни. Първият сериозен конфликт е в началото на 1852 г., когато толкапая се присъединяват към въстаналите юма. На всичкото отгоре през 1863 г. в земите им е открито злато и за кратко време миньори наводняват района. Поселищата никнат едно след друго, построен е и [[Форт Уайпъл]]. От началото на 1864 г. явапаите започват системни нападения на поселищата. В отговор заселниците организират доброволчески отряди за защита, а армията започва преследване. През декември 1864 г. и през януари 1865 г. американската армия унищожава 3 техни села. Убити са общо 42-ма явапаи, а 7 са ранени. По-късно през 1865 г. е издадена заповед, всички явапаи да се явят и предадат, в противен случай ще бъдат унищожени. Много явапаи се предават, но повечето остават свободни и продължават с набезите. През декември 1872 г. войници водени от генерал [[Джордж Крук]] приклещват 100 явапаи, мъже, жени и деца в каньона на [[Солт Ривър]] и ги натикват в една пещера. В тази битка 76 явапаи са убити, а оцелелите са отведени в Кемп Гранд като пленници. След това клане явапаите постепенно се предават и биват изпращани по резерватите в района. През 1875 г. правителството затваря резервата Кемп Верде и индианците в него са отведени в резервата Сан Карлос. През 1903 г. правителството създава резервата Форт Макдауъл (100 кв. км.) за някои групи явапаи. През 1910 г. на някои явапаи от Сан Карлос е разрешено да се завърнат в Кемп Верде, където им се предоставя резерват от 2,7 кв. км. Днес в него живеят потомци предимно на уипукепа. През 1935 г. е създаден резервата Явапаи в Прескът (35 кв. км.). Днес явапаите споделят тези 3 резервата с някои групи на [[апачи]]те.<ref name="Khera"/>

== Източници ==
<references />
{{Коренно население на Северна Америка}}

[[Категория:Юмански народи]]
[[Категория:Население на САЩ]]
[[Категория:География на Аризона]]