Ян Кохановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Кохановски
Jan Kochanowski.png
Портрет на Кохановски
(художник: Александер Регулски)
Роден 1530 г.
Починал 22 август 1584 г. (54 г.)
Професия поет, преводач, драматург
Известни творби Odprawa posłów greckich
Трени
Pieśni Jana Kochanowskiego księgi dwoje
Ortographia polska
Съпруга Доро̀та Подльодо̀вска
Деца 7
Ян Кохановски в Общомедия

Ян Кохано̀вски, герб Корвин (на полски: Jan Kochanowski; на латински: Ioannes Cochanovius) е най-големият поет в историята на полската литература до Мицкевич, с огромни приноси за развитието на полския език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Корвин"

Роден в село Сицина, Радомско в Средна Полша, в среднозаможното шляхтишко семейство на Анна (с родово име Бялачовска) и Пьотър Кохановски, адвокат и съдия в Сандомеж. Има единадесет братя и сестри. През 1544 г. е изпратен да учи в Краковската академия, средище на ренесансовия дух в страната. Продължава обучението си в Кьонигсберг, след което и в Падуа, където слуша лекции на известните хуманисти Франческо Робертело и Бернардино Томотано. Запознава се с поезията на Петрарка, след това отива в Париж. Във Франция се запознава с поета Ронсар, от когото получава подбуда да съчинява стихотворения на полски език. През 1559 г. се връща в Полша и работи при различни аристократични семейства.[1]

С протекцията на епископ Пьотър Мишковски през 1563 г. Кохановски заема длъжността кралски секретар в двора на крал Зигмунт II Август (1548 – 1573). Като висш дворцов чиновник той има възможност да опознае добре съвременните обществено-политически условия в държавата. След смъртта на краля през 1573 г. подкрепя избора на Анри Валоа за крал на Полша, но след бягството на краля на следващата година, силно разочарован се оттегля от политиката и се установява в имението си в село Чарноляс край град Зволен, желаейки да се посвети изцяло на поезията и да води умерен, спокоен живот. На 14 март 1575 г. се жени за Дорота Подлодовска, с която има седем деца. Умира на 22 август 1584 г. в Люблин вследствие на сърдечен удар. На поклонението присъства крал Стефан Батори. Погребан е в Зволен.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кохановски започва да пише още по време на пребиваването си в Италия, като първоначално твори на латински език. Впоследствие започва да пише на родния си език, с което поставя началото на най-сериозните и качествени промени в книжовния полски език. Една от най-ранните му творби на полски е църковния химн „За твойте щедри дари що желаеш, Боже?" (Czego chcesz od nas Panie za twe hojne dary), вероятно написан още преди завръщането му в Полша.[1]

При пребиваването си в кралския двор започва да пише т.нар. фрашки (от италианското frasca – клонка), кратки лирически произведения, обикновено римувани и шеговити, базиращи се на древногръцките епиграми. Чрез Кохановски фрашката се превръща в изключително популярен жанр, емблема на полската словесност, обект на подражание от множество поети в следващите векове. Утвърждаването на самия термин фрашка вместо епиграма също се дължи на книгите на Кохановски.[2]

Заглавна страница на „Трените" издадени през 1583 г.

Други значими произведения от този период са поемите „Сатир" (Satyr) и „Съгласие" (Zgoda). В тях Кохановски осъжда егоизма и разточителността на шляхтата, както и неспиращите религиозни противоречия. Проповядва патриотизъм, ред и умереност в живота. По-късно пише драмата „Изпровождане на гръцките пратеници" (Odprawa posłów greckich), която на 12 януари 1578 г. е поставена на сцена в присъствието на краля и кралицата. Най-пълно Кохановски разкрива поетичния си талант в т.нар. „Песни" (Pieśni), които пише през целия си живот. През 1583 г. издава цикъл от деветнадесет трени (жалобни стихове), посветени на неговата първородна дъщеря Уршуля, починала в ранна детска възраст[3] (до днес липсват всякакви исторически свидетелства за нейното съществуване).[4]

Запазените творби на латински език от най-ранния период на писателя са издадени в Краков през 1584 г. под заглавието Elegiarum libri IV.[5] Уникално постижение на Кохановски е и Давидов Псалтир (Psałterz Dawidów, 1579) поетическа римувана парафраза на старозаветния текст.

Значението на Ян Кохановски далеч прекрачва приносите му към полския език и поезията. Жестът да напусне дворцовата служба в Краков и да се засели в имението Чарноляс го превръща в най-ярък изразител на ренесансовия идеал за умерен живот, далеч от светския шум. В трайни символи на старополската литература и национална специфика се превръщат чарноласката липа и рано починалата дъщеря Уршуля, възпети в стиховете му.[6]

Ян Кохановски получава признание още приживе чрез едноименната епиграма на Миколай Рей, разкриваща автора като съчетание не талант и добродетел. След смъртта му в чест на Кохановски се пишат огромен брой оди и епитафии, чрез което той придобива функцията на патрон на всички полски поети.[6]

В България Кохановски добива популярност през 80-те години на ХХ век чрез преводите на Иван Вълев и студиите на Боян Биолчев.[6] Творчеството му се изучава като върхово постижение на Полския ренесанс в курсовете по славянски литератури и история на полската литература.

Най-голямо значение за езика на среднополския период има творчеството на Ян Кохановски, чието величие признават съвременниците му, и който е образец за писателите от следващата епоха на Просвещението.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Кохановски, Ян. Покой и лютня. Прев. Иван Вълев; предг. Боян Биолчев. София, 1985.

Отделни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Из Жалби. Прев. Боян Биолчев. В: Георгиев, Емил, ред. Славянски литератури – образци. Ч. I. София, 1977.
  • По Анакреон; Към музите; На лицата [фрашки]. Прев. Иван Вълев. Литературен фронт, бр. 46 (15.11.1984): 8.
  • Из Трени [трен I, XI]; из Песни [песен XII]; из Фрашки. Прев. Иван Вълев. Панорама, бр. 4 (1984): 13 – 14.
  • Муза; из Давидов Псалтир; из Фрашки. В: Рикев, Камен. Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София: Балкани, 2014: 113 – 122.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Вълев. „През здрача на вековете.“ Панорама, бр. 5 (1984): 217 – 218.
  • Боян Биолчев. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. София: Наука и изкуство, 1987 (2. изд.: София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992).
  • Панайот Карагьозов. „Ян Кохановски.“ Родна реч, бр. 6 (1984): 47 – 49.
  • Жоржета Чолакова. „'Трените' на Ян Кохановски – диалог между културни съзнания.“ В: Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски“. Българска филология, 1994, т. ХХХІІ, кн. 1: 87 – 93.
  • Камен Рикев. Творец и творба в старополската мерена реч. [Докторска дисертация.] София: БАН, 2010: 186 – 239.
  • Камен Рикев. Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София: Балкани, 2014: 112.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Халина Фльоринска-Лялевич: Floryńska-Lalewicz, H. Jan Kochanowski. 2006. – Биография на Кохановски на сайта culture.pl. Посетен на 20 май 2014 г.
  2. Рикев, Камен. Творец и творба в старополската мерена реч. София, БАН, 2010. с. 222 – 223.
  3. Халина Фльоринска-Лялевич: Floryńska-Lalewicz, H. Jan Kochanowski. 2006. – Биография на Кохановски на сайта culture.pl. Посетен на 20 май 2014 г.
  4. Wilczek, Piotr. Literatura polskiego renesansu. Katowice, Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2005. с. 127.
  5. Халина Фльоринска-Лялевич: Floryńska-Lalewicz, H. Jan Kochanowski. 2006. – Биография на Кохановски на сайта culture.pl. Посетен на 20 май 2014 г.
  6. а б в Рикев, Камен. Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София, Балкани, 2014. ISBN 978 619 166 025 4. с. 122.
  7. Гугуланова, Ив. Полски език – В: История на славянските езици, Т.1, С., У.И. Св. Климент Охридски. 2000, стр.215

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Литература“         Портал „Литература