Ян Кохановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Кохановски
Jan Kochanowski.png
Портрет на Кохановски
(художник: Александер Регулски)
Роден 1530 г.
Починал 22 август 1584 г. (54 г.)
Професия поет, преводач, драматург
Националност поляк
Известни творби Odprawa posłów greckich
Трени
Pieśni Jana Kochanowskiego księgi dwoje
Ortographia polska
Съпруга Доро̀та Подльодо̀вска
Деца Уршуля Кохановска
Ханна Кохановска
Ева Кохановска
Поликсена Кохановска
Елжбета Кохановска
Кристина Кохановска
Ян Кохановски
Ян Кохановски в Общомедия

Ян Кохано̀вски, герб Корвин (на полски: Jan Kochanowski; на латински: Ioannes Cochanovius) е най-големият поет в историята на полската литература до Мицкевич, с огромни приноси за развитието на полския език.

Най-голямо значение за езика на среднополския период има творчеството на Ян Кохановски, чието величие признават съвременниците му, и който е образец за писателите от следващата епоха на Просвещението.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Корвин"

Роден в село Сицина, Радомско в Средна Полша, в среднозаможното шляхтишко семейство на Анна (с родово име Бялачовска) и Пьотър Кохановски, адвокат и съдия в Сандомеж. Има единадесет братя и сестри. През 1544 г. е изпратен да учи в Краковския университет, средище на ренесансово движение в страната. Продължава обучението си в Кьонигсберг, след което и в Падуа, където слуша лекции на известните хуманисти Франческо Робертело и Бернардино Томотано. Запознава се с поезията на Петрарка, след това отива в Париж. Във Франция се запознава с поета Ронсар, от когото получава подбуда да съчинява стихотворения на полски език. През 1559 г. се връща в Полша и работи при различни аристократични семейства.[2]

С протекцията на епископ Пьотър Мишковски през 1563 г. Кохановски заема длъжността кралски секретар (Sekretarz królewski) при двора на крал Зигмунт II Август ([1548 – 1573]). Като приближен на двора, той има възможност да се запознае най-добре със съвременните обществено-политически условия на родината си. След смъртта на краля през 1573 г. подкрепя избора на Хенрик Валоа за крал на Жечпосполита, но след бягството на Хенрик на следващата година, силно разочарован се оттегля от политиката и се установява в имението си в село Чарноляс край град Зволен, желаейки да се посвети изцяло на поезията и да придобие пълна независимост. На 14 март 1575 г. се жени за Дорота Подльодовска, с която има седем деца. Умира на 22 август 1584 г. в Люблин, вследствие на сърдечен удар. На поклонението присъства крал Стефан Батори. Погребан е в Зволен.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кохановски започва да пише още по време на пребиваването си в Италия, като първоначално твори на латински език. Впоследствие започва да пише на родния си език, с което поставя началото на най-сериозните и качествени промени в книжовния полски език. Една от най-ранните му творби на полски е църковния химн „Чѐго хцеш од нас Па̀нье за тве хо̀йне да̀ри" (Czego chcesz od nas Panie za twe hojne dary), вероятно написан още преди завръщането му в Полша.[2]

При пребиваването си в кралския дворец започва да пише т.н. фрашки (от италианското frasca – клонка), кратки лирични произведения, обикновено в рима, базиращи се на древногръцките епиграми.

Заглавна страница на „Трените" издадени през 1583 г.

Но най-значимите му произведения от този период са поемите „Са̀тир" (Satyr) и „Зго̀да" (Zgoda). В тях Кохановски осъжда егоизма и разточителността на шляхтата, както и неспиращите религиозни противоречия. Проповядва патриотизъм, ред и умереност в живота. По-късно пише драмата „Одпра̀ва по̀слув грѐцких" (Odprawa posłów greckich), която на 12 януари 1578 г. е поставена на сцена пред очите на краля и кралицата. Най-добре Кохановски разкрива поетичния си талант в т.н. „Песни" (Pieśni), които пише през целия си живот. През 1583 г. издава цикъл от деветнадесет трени, посветени на неговата първородна дъщеря Уршуля, починалата в ранна детска възраст.[3]

Запазените творби на латински език от най-ранния период на писателя са издадени в Краков през 1584 г. под заглавието Elegiarum libri IV.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Кохановски, Ян, Покой и лютня, превод на Ив. Вълев, С., 1985.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Боян Биолчев. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. С., 1987.
  • Жоржета Чолакова. „Трените“ на Ян Кохановски – диалог между културни съзнания. – В: Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски“. Българска филология, 1994, т. ХХХІІ, кн. 1, с. 87 – 93.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Литература“         Портал „Литература