Японски пилонос
| Японски пилонос | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Günther, 1870 | ||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Японски пилонос в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Японският пилонос (Pristiophorus japonicus) е вид акула от семейство Pristiophoridae. На дължина достига до 1,53 m. Тялото е дълго и цилиндричо. Главата е плоска и има силно продълговата и плоска муцуна, която заема около 26-30 % от дължината на цялото тяло. Оцветяването на горната страна на тялото обикновено варира от кафява до червеникаво-кафява, а долната страна е бяла. Очите са разположени странично на главата. Японският пилонос има пет хрилни цепки и две гръбни перки.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в северозападната част на Тихия океан, край бреговете на Корея, Северен Китай, Япония и Тайван, между географски ширини 48°N и 22°N, на дълбочина до 500 m от повърхността.[2]
Обитава континенталния шелф, предпочита мекото морско дъно, най-вече кал и пясък.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се предимно с различни дънни организми, като ракообразни, охлюви и калмари.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Акулите са живораждащи. Женските раждат до 12 малки с дължина на тялото около 98-100 cm.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pristiophorus japonicus (Günther, 1870). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Froese, Rainer, and Daniel Pauly, eds. (2006). "Pristiophorus japonicus" в FishBase. Май 2006 version.