Безусловна капитулация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Безусловната капитулация е капитулация, при която предаващата се страна не получава никакви гаранции, извън общите правила на международното право. Изискването за безусловна капитулация е средство за оказване на психологически натиск върху по-слаб противник, но може да удължи конфликта – примерно според британския военен историк Базил Лидъл Харт Втората световна война е могла да приключи няколко години по-рано, да вземе милиони военни и цивилни жертви от двете страни по-малко и да бъде избегнато налагането на комунистическите режими в Централна Европа, ако страните от Антихитлеристката коалиция са предоставили на немската Съпротива достойни условия за предаване на Германия след свалянето на Хитлер.[1] Известен пример за безусловна капитулация е тази на Страните от Оста през Втората световна война.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Третата фаза на войната
  2. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 603 – 604. ИК „Прозорец“, 1970, швейцарско издание.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]